Дан Симънс - Олимп

— Не — призна генералът.

„Явно съм бил прав за невидимите моравекски кораби, които ни следват“ — помисли си Манмът.

„Явно съм бил прав за невидимите моравекски кораби, които ни следват“ — предаде по теснолъчевия канал йонийският му приятел. Ако имаше клепачи, Манмът щеше да запремигва от смайване колко си прилича начинът им на мислене.

Възцари се мълчание. Почти цяла минута никой от шестимата моравеки около масата не проговори, нито установи радиоконтакт.

— Трябва да споделим с вас и други неща — накрая се обади Сума IV. Бъкивъглеродният ганимедец докосна пулта и се появи ново, увеличено телескопично изображение на Земята. Манмът позна някогашните Британски острови — Шекспир! — после образът се съсредоточи върху континента Европа. Два обекта изпълниха холокуба — странен град, развиващ се около черен кратер, а после вероятно пак същият град, обгърнат в синя паяжина, много сходна с графиката на квантовото изместване между Земята и Марс. Той описа синята маса на приятеля си.

— Какво е това, по дяволите? — попита Орфу.

— Не знаем, но се появи през последните седем стандартни дни — съобщи ганимедецът. — Тези координати отговарят на древния град Париж в държавата Франция, но там, където по-рано нашите астрономи от Фобос и космоса на Марс наблюдаваха активност на старостилни хора, примитивна, но забележима, сега са само този син купол, сини паяжини, сини кули, обграждащи стар кратер, очевидно от черна дупка.

— Какво може да е изплело тази паяжина? — учудено попита Манмът.

— И това не ни е известно — призна Сума IV. — Но вижте данните, които идват отвътре.

Този път Орфу не подсвирна, но Манмът изпита такова желание. Температурата в обхванатите от синя паяжина части на Париж бе спаднала под минус сто градуса Целзий, докато само на няколко метра оттам стойностите й продължаваха да съответстват на обичайните за този район и сезон. И пак само на метри разстояние температурата достигаше равнище, при което можеше да се топи олово.

— Възможно ли е това да е природно явление? — попита Манмът. — Нещо, предизвикано от постчовеците през Безумното време, когато са експериментирали със земната екология и форми на живот?

— Никога не сме виждали или регистрирали такова нещо — отвърна Астейг/Че. — А никога не сме преставали да наблюдаваме Земята от пространството на Консорциума. Но вижте това.

В холокуба се появиха още точки, обозначени със синьо. Образът се уголеми и отново се превърна в голямо земно кълбо. Обхванати от синя паяжина места имаше в Европа, Азия, някогашна Южна Америка, Южна Африка — общо дванайсет. До сините кръгове светеха инфокубове, посочващи аналогични данни като парижкото явление, със сведения за деня, часа, минутата и секундата, в която моравекските сензори бяха засекли синята паяжина. Манмът набързо описа изображенията на Орфу.

— И още нещо — прибави Астейг/Че.

Появи се нова холограма на Земята — с прави сини линии, излизащи от Париж и другите сини възли, включително град, обозначен като Ерусалим. Линиите се издигаха в космоса и изчезваха извън слънчевата система.

— Е, вече сме виждали това — заяви Орфу от Йо, след като Манмът му го описа. — Това е същият вид тахионов лъч, появил се в Делфи на другата Земя, древната Земя на Илион, когато изчезнало населението.

— Да — потвърди премиер интегратор Астейг/Че.

— Онзи лъч като че ли не е насочен към нищо конкретно в дълбокия космос — отбеляза Манмът. — А тези?

— Не, освен ако не се брои фактът, че минава през Малкия Магеланов облак — отвърна Чо Ли. — А и в тези тахионови лъчи има квантов компонент.

— Какво искаш да кажеш, какъв „квантов компонент“? — попита вакуумният моравек.

— Лъчите се фазоизместват на квантово равнище, съществуват повече в пространството на Калаби-Яу, отколкото в четириизмерното Айнщайново пространство-време — поясни калистанският навигатор.

— Искаш да кажеш, че се изместват в друга вселена — обобщи Манмът.

— Да.

— Вселената на илионската Земя ли? — Думите на дребния европеец прозвучаха обнадеждено. Когато преди няколко седмици се бе затворила последната брана-дупка, свързваща настоящите вселени на Марс и илионската Земя, моравеките бяха изгубили всякаква връзка с древната Земя на Троя и Агамемнон, ала Хокънбери беше успял да се телепортира през вселената на Калаби-Яу до „Кралица Маб“ — а после навярно и обратно, макар че никой нямаше представа къде е отишъл от атомния космически кораб. Манмът, който познаваше много гърци и троянци, се надяваше пак да установят контакт с онази вселена.