Дан Симънс - Олимп

— Точно така.

— Мога да убия тая голяма стоножка.

— Сигурно — съгласи се Хефест. — Макар да се шушука, че Лечителят е още по-безсмъртен от нас, божествените парвенюта. Обаче ако го убиеш, Пентезилея никога няма да бъде съживена. Единствено Лечителят може да използва машините и да управлява сините червеи, които участват в лечебния процес.

— Ти си Майсторът — рече Ахил и потропа с меча по ръба на златния си щит. — Трябва да можеш да използваш машините.

— Как ли пък не — изсумтя божественото джудже. — Това не е проста техника като оная, дето я използвахме като обикновени постчовеци. Никога няма да успея да се оправя с квантовите машини на Лечителя… и даже да можех, пак нямаше да съм в състояние да управлявам сините червеи. Мисля, че реагират само на телепатия, при това само на Лечителя.

— Тая стоножка каза, че се подчинявала единствено на Зевс на Олимп . — Ахил наближаваше опасната точка, в която можеше да избухне и да убие бога на огъня, великанската стоножка и всеки бог, останал на Олимп. — Кой друг може да й заповядва?

— Кронос — с влудяваща усмивка отвърна Хефест. — Обаче Кронос и другите титани завинаги са заточени в Тартар. Единствено Зевс в тая вселена може да нарежда на Лечителя.

— Къде е Зевс?

— Никой не знае, но в негово отсъствие боговете се борят помежду си за власт — изсумтя ковачът. — Сега борбата се води главно на илионската Земя, където безсмъртните още подкрепят своите троянци или гърци, и на Олимп общо взето цари мир и спокойствие — тъкмо затова излязох на склона на тъпия вулкан да проверя повредите на ескалатора.

— Тогава защо Атина ми даде тоя богоубийствен нож и ми заповяда да убия Лечителя, след като стоножката възкреси Пентезилея?

Хефест се ококори.

— Казала ти е да убиеш Лечителя, така ли? — озадачено промълви брадатото джудже. — Нямам представа защо ти е заповядала такова нещо. Тя има някакъв план, обаче трябва да е адски шантав. Ако Лечителя го няма, ваните ще станат безполезни… и цялото ни безсмъртие ще отиде в канала. Можем да живеем много дълго, но ще страдаме, сине Пелеев. Ще страдаме ужасно без наноподмладяване.

Ахил се запъти към Лечителя, вдигнал прочутия си щит. Очите му пламтяха през отворите на лъскавия му боен шлем. Той замахна с меча си.

— Ще накарам това същество да отвори ваните за Пентезилея.

Хефест побърза да го хване за ръката.

— Недей, смъртни приятелю. Повярвай ми, Лечителят не се бои от смъртта и няма да отстъпи. Той се подчинява единствено на Зевс. Без тъпия Лечител сините червеи няма да направят нищо. Без тъпите сини червеи ваните са безполезни. Без тъпите вани твоята амазонска царица ще си остане мъртва завинаги.

Ахил гневно се освободи от пръстите на ковача.

— Тая… стоножка… трябва да постави Пентезилея в лечебните вани. — Докато изричаше думите, мъжеубиецът си спомни заповедта на Атина да убие Лечителя. „Какво е намислила оная божествена кучка? Как ме използва? С каква цел? Тя не е луда и определено няма намерение да убие единственото същество, което може да запази безсмъртието й“.

— Лечителят не се бои от теб, сине Пелеев. Можеш да го убиеш, обаче това ще означава само, че никога повече няма да видиш своята царица жива.

Ахил се отдалечи от божественото джудже, подмина грамадния Лечител и силно удари красивия си щит с всичките му изковани концентрични кръгове от символи в прозрачната пластмаса на огромната лечебна вана. Звукът отекна в сумрака на залата.

После се обърна към Хефест.

— Добре. Тая стоножка се подчинява на Зевс. Къде е Зевс?

Богът на огъня понечи да се изсмее, но се отказа, когато видя горящите очи на Ахил през отворите на шлема му.

— Сериозно ли говориш? Каниш се да подчиниш гръмовержеца, бащата на всички богове на своята воля, така ли?

— Къде е Зевс?

— Никой не знае — измърмори Хефест. Куцият бог се запъти към високата врата, като тътреше по-късия си крак. Навън проблесна светкавица — прашната буря караше егидата на силовото поле да искри на хиляди места. Стълбовете тъмнееха на тоя сребристобял фон. — Зевс отсъства вече трета седмица — извика ковачът през рамо и поглади рошавата си брада. — Повечето от нас подозират някакъв тъп заговор на Хера. Може да е хвърлила мъжа си в ямата на Тартар при баща му Кронос и майка му Рея.

— Можеш ли да го откриеш? — Ахил обърна гръб на Лечителя и затъкна меча си в халката на широкия си пояс, после преметна тежкия щит на гърба си. — Можеш ли да ме заведеш при него?