Дан Симънс - Олимп

На и около Олимп се надигаше буря — планетна прашна буря, която обгръщаше всичко в червен саван. Виещите ветрове подмятаха егидата на силовото поле, която отсъстващият Зевс бе оставил над дома на боговете. Електростатичните частици атакуваха щита с такава сила, че около върха денонощно се сипеха мълнии и отекваха глухи гръмотевици. Слънчевите лъчи бяха разсеяни в мътнокърваво сияние, разкъсвано от светкавиците и вездесъщия грохот на вятъра и гръмотевиците.

Ахил, който все още носеше своята любима, ала мъртва амазонска царица Пентезилея, се беше телепортирал в дома на своя пленник Хефест, бога на огъня, главен майстор на всички богове, съпруг на Аглая, също наричана харита, една от най-прелестните грации. Някои твърдяха, че Майсторът е създал и жена си.

Хефест не се бе телепортирал направо в дома си, а пред входа му. На пръв поглед отпред домът на хромият бог на огъня приличаше на другите жилища на безсмъртните — бял камък, бели колони, бял портик — но това се отнасяше само за входа. Хефест беше построил дома и огромната си работилница в стръмния южен склон на Олимп, далеч от Езерото на калдерата и грамадните храмове-жилища на повечето богове. Той живееше в пещера.

И то каква пещера, установи Ахил, когато провлачващият крака си Хефест го въведе вътре и затвори многобройните железни врати зад тях.

Пещерата бе изсечена в масивната черна скала на Олимп и потъваше на стотици метри в мрака. Навсякъде имаше маси, странни устройства, лупи, инструменти и машини в различна степен на завършеност или разглобеност. Дълбоко в пещерата ревеше открита пещ с течна стомана, която клокочеше като оранжева лава. По-близо до входа, където столчетата, кушетките, ниските маси, леглото и мангалите очертаваха жилищното пространство на бога, отделено от безкрайната работилница, седяха и се разхождаха няколко златни жени — прочутите робини на Хефест, механични жени с нитове, човешки очи, метални гърди и вагини от мека синтетична плът, но също с души, откраднати от човешки същества, или поне така се твърдеше в легендите.

— Можеш да я оставиш тук — каза божественото джудже и посочи към една разхвърляна маса, която разчисти с един замах на косматата си ръка.

Ахил пусна пленника си и положи увития си в лен товар с безкрайна нежност и внимание.

Хефест се вторачи в лицето на Пентезилея.

— Хубава е, няма спор. И виждам пръста на Атина в съхранението на трупа. Явно са минали няколко дни от смъртта и няма никакво разлагане или промяна на цвета. Бузите на амазонката още са румени. Имаш ли нещо против да смъкна покривалото, за да скивам циците й?

— Ако я докоснеш, ще те убия — закани се гъркът.

Хефест разпери ръце.

— Добре де, добре. Просто съм любопитен. — Той плесна с длани. — Храна. После ще измислим стратегия, за да съживим мадамата ти.

Златните робини започнаха да трупат блюда с гореща храна и големи чаши вино на кръглата маса в центъра на кръга от ложета. Бързоногият Ахил и косматият Хефест лакомо се нахвърлиха на ястията, без да разговарят, освен за да поискат още храна.

Робините донесоха вдигащ пара пържен черен дроб, увит в агнешки черва, за мезе — едно от любимите ястия на Ахил. Донесоха и цяло печено прасенце, пълнено с множество малки птички, стафиди, орехи, жълтъци и подправени меса. Наредиха паници със свинско, задушено с ябълки и круши. Донесоха истински деликатеси като печена свинска матка и маслини с размачкан нахут. За главно блюдо поднесоха грамадна пържена риба.

— Хваната в Зевсовото Езеро на калдерата на върха на Олимп — с пълна уста съобщи Хефест.

За десерт и за прочистване на небцето между блюдата похапнаха различни плодове и захаросани ядки. Златните жени наредиха паници със смокини и купчини бадеми, сочни фурми и от ония меденки, които Ахил беше вкусвал само веднъж, когато беше гостувал в градчето Атина. Накрая дойде ред на най-любимия десерт на Агамемнон, Приам и другите царе на царете — сладкиш със сирене.

След като двамата се нахраниха, роботите разтребиха масата и пода и донесоха бокали с вино — над десет вида. Хефест го смеси с вода и подаде огромната чаша на госта си.

Божественото джудже и богочовекът пиха цели два часа, ала нито един от тях не изпадна в състоянието, което народът на Ахил наричаше „паройния“ — „пиянски разгул“.

Двамата общо взето мълчаха, но голите златни робини ги забавляваха — танцуваха около масата чувствени танци, които естети като Одисей наричаха „комос“.