Робърт Силвърбърг - Тайнствата на Стената

— Но вие имате оръжие — намесих се аз. — Защо не ги отблъснете? Ние успяхме да го направим само с тояги.

Тя се обърна към мен:

— Нашето оръжие е смъртоносно. Ако го използваме, значи да убием свои сънародници, а ние не бихме искали.

Никога преди не се бях сблъсквал с подобен проблем: че оръжие, което убива, а не просто наранява, може да не влезе в работа изобщо. И трябва да се криеш в кораба си на безопасно място, макар да си могъщ като бог, а твоите нападатели — нищо повече от зверове.

— В първия момент, когато пристигнахме на Върха — продължи тя, — ги уплашихме, може би защото си помислиха, че сме само първите от огромна армия. Но ние знаехме, че беше много вероятно да ни нападнат скоро, щом разберат колко малко сме всъщност. И наистина стана така.

Изглежда нямаше какво друго да ни каже. Благодари ни, че бяхме донесли тялото на приятеля им и после тя и нейните двама спътници влязоха в кораба като ни оставиха напълно съкрушени и разбити на студената камениста поляна, където нямаше да намерим дворците на нашите богове.

— Ето ти на̀! — прозвуча грубият глас на Транс. — Получихме си го. Богове! Какви ти богове! Има само чудовища! А ние сме глупаци! — и той плю във въздуха.

— Млъквай! — му изрева Киларион.

Транс се обърна към него и започна да се смее с онзи негов смях, който приличаше на триене на метал в метал.

— Разстрои ли се, Киларион? Сигурно. Кой не би се разстроил? Да изминем целия този път, за да открием, че нашите богове са просто глутница изродени зверове, не много по-различни от стадо скални маймуни?

— Млъквай, Транс! — изкрещя отново Киларион с наистина заплашителен тон.

Помислих си, че ще се сбият. Ала Транс искаше само да го вбеси, нямаше достатъчно смелост даже да продължи да го дразни. Киларион се надигна, като че ли се готвеше да скочи върху него, но Транс започна да се хили, направи извинителен поклон — почти докосна с глава земята — и с престорено патетичен тон изписка с дразнещо пронизващ глас:

— Не исках да те обидя, Киларион! Не исках да те обидя! Не ме удряй! Моля те, Киларион, не ме удряй!

— Остави го, Киларион — процеди Гали. — Не си заслужава да се цапаш с него.

Киларион седна, като ругаеше и мърмореше под нос.

Но Транс съвсем не бе приключил:

— Спомняте ли си, едно време ви казах, че сигурно ще стане така — точно това ще намерим на Върха. Казах ви още в Кралството Маласилима, на границата с Огненото Езеро. Някои от Маласилима са се качвали на Върха и бяха видели Боговете — така твърдяха и ми разказаха за тях. Помислих, че ме лъжат, че си измислят, после ми хрумна, че може и да е истина, но реших непременно да се кача и да се уверя сам. И ето, че видях. Видях със собствените си очи, че приказките все пак се оказаха верни. Представете си! Няма богове! Всичко е мит, всичко е измама! Няма нищо друго, освен глутница изродени…

— Достатъчно, Транс — обадих се аз.

— Какво има, Полър? Не можеш ли да погледнеш истината в очите?

Но отчаянието ми се беше върнало с пълна сила, още по-черно и по-разтърсващо от преди, бе вцепенило сърцето и разума ми така силно, че не можах дори да отговаря.

Киларион видя, че мълча, стана, приближи се до Транс и го погледна отгоре:

— Ако не беше такъв страхливец, щях да ти покажа истината. Но Гали е права. Не трябва да си цапам ръцете с теб.

— Не, не бива, — подхвана Транс. — Ако ме докоснеш, може да те променя в нещо точно като мен. Ти знаеш, че мога да го направя. Но няма да ти хареса да изглеждаш като мен, нали Киларион? Или ще ти хареса? А?

Отидох до Транс и застанах между двамата — започнах да избутвам леко назад Киларион, а Транс предупредих:

— Чуй ме. Ако кажеш още една дума, тя ще бъде последната. Ясно ли е?

Транс се поклони отново почти така дълбоко и така презрително, както се бе поклонил на Киларион, погледна ме в лицето и само с устни, без глас каза:

— Не исках да те обидя, Полър! Не исках да те обидя!

Обърнах му гръб.

— Да направим лагер тук — казах на останалите.

— Лагер? — възкликна Накса. — Тук ли ще останем?

— Поне за тази вечер — отвърнах аз.

— Защо? По каква причина?

Не му отговорих. Нямах отговор. Бях напълно объркан — водач без какъвто и да е план. Главата ми беше празна, душата — също. Целият смисъл на моя живот се бе сгромолясал. Ако това, което каза Земянина е вярно — а как можех да го отрека — значи наистина няма богове. Върха бе населен с чудовища. Бях посветил половината си живот на Поклонението, а се оказа, че е празно, безсмислено начинание. Искаше ми се да се наплача, но всички ме гледаха, а и този въздух — дали това изобщо беше въздух — ми бе отнел тази способност. Не знаех какво да правя. Не знаех какво да мисля. Злобният шегаджия Транс изрече истината — сега сме лице в лице с реалността — и тя не е онази, очакваната, а различна и твърде сурова, за да я приемем.