Атанас Сейков - Япония в моя живот

Тогава се попитах и защо пътувам. Правя това, тъй като зная, че на света съществуват малко на брой добри явления, и търсех да ги открия, с което да превърна изкуството си в планетарно. Повечето от тях намерих именно в Япония — дом на 124 милиона народ. Тези милиони не се замислят как да постъпят при определени ситуации, когато става въпрос за етика. Това ме зарадва и обнадежди. Повечето японци знаят кога какво да направят. Друго си е да откриваш света всеки ден… И се улових, че започнах да мисля не само за Япония, а и за онова, което става в България. Който не познава родината си, трудно може да разбере света. Виждах как Токийската телевизионна кула (която е по-висока от Айфеловата кула в Париж и структурата й е полека)… се премества на Джумаята в Пловдив. Подземен град, като този под Токио или онзи под Саппоро, влиза в тунела до разкопките на античния театър. Аз открих моята Япония. Тя се появи в разказите ми за далечни страни и народи — да придаде колорит с цвета си, да раздуха въображението с пъстро ветрило и да създаде ред. Опитах се да сътворя картина, на която се открояваха заснежен планински връх и клонче от цъфнала вишня.

Исках да нахвърля и негативни щрихи, за да бъде картината реална, тъй като Япония има и своите проблеми. Но виждах читателя как рита като кон. И се отказах.

В началото на моето пребиваване в Япония си водех бележки, когато прекосявах страната. Ето:

Знаех, че Япония е островна страна, но никога не съм предполагал, че е толкова островна. Четири големи острова: най-северният — Хоккайдо, с главен град Саппоро; Хоншу, често цитиран у нас и като Хонсю под влияние на чужда за японците транскрипция; Кюшу, цитиран още като Кюсю; Шикоку, цитиран като Сикоку; архипелагът Рюкю. И около три хиляди и деветстотин по-малки острова. Срещнах японци, които не знаеха броя им. Иначе държавата им си брои всяка скаличка в морето. Японец, който пътува по планетата, обезателно идва от някакъв остров в Страната на изгряващото слънце.

Като се носиш с кораб в Японско море, във Вътрешно японско море, в провлаците и в Тихия океан на изток, ти плуваш в самата Япония. На кораба, устремен във всички посоки, всъщност се движиш по „булевардите“ на страната.

Нощната типична картина на Япония е черно кадифе — за основа. И разноцветни светлини — там, където се очертава брегът на някакъв остров.

През деня Япония прилича само на Япония, с изгрева на слънцето от морето. Страната е сякаш от друга планета. Ще го кажа направо: Япония е несравнима.

Декорът изглежда като нарисуван. Японците пишат с йероглифи — писмо, което произлиза от рисунката и прилича на рисунка. Търговските улици са изписани с тях — това създава илюзия, че някой е нарисувал Япония.

Писалката представлява четчица за рисуване.

Страната е изградена на три етажа: построеното от японеца на земята, над земята — огромни надлези, мостове, които някъде свързват остров с остров, и под земята — цели подземни градове.

Непокътната история. Замъци, издигнати преди столетия, като този в град Химеджи или онзи от дърво близо до град Нара, нямат дори драскотина. Опазването на старините само по себе си е чудо. В Киото — неподкупна охрана. Чуваха се гласове на пилци, когато стъпвахме по пода, наречен угуису бари — славеев под. До покоите на шогуна не е могло да се стигне и на пръсти да ходиш.

Повечето врати и прозорци се плъзгат по жлебове. От излишното размахване на вратите и прозорците е спечелено пространство колкото за още една Япония.

Традицията е на почит. Хранят се с клечки… при изобилието на всякакви други прибори. Че и сребърни, и златни…

Гейшите не са онова, което ние си мислим.

Япония е страна с красиви, опростени линии. Много е миниатюрното. Почти всичко е изящно.

Имаше слух, че по растенията ще се появи болест. И всички дървета бяха подкастрени, подкрепени и превързани. Ама всички! Странна за нашите представи ниска растителност.

Гъмжило от действащи и угаснали вулкани. Изобилие от минерални извори.

Типична японска мелодия. Кимоно. Ветрило…

Красноречиви бяха моментите, които се набиха в очите ми и заради опита от предишни странствания по света. Те помогнаха да добия общи впечатления за Япония. В бележника имаше отразени и други наблюдения. Например:

„Пеещите кръстовища“: слепият не чува сигнал — значи свети червено. Той не преминава. По едно време някъде от глъбините на монтирания в светофара магнетофон се долавя мелодия. Това означава жълта светлина. И изведнъж кръстовището „гръмва“! Понася се приятна маршова музика, да ти е драго да тръгнеш! Слепият крачи. Той прекосява кръстовището.