Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

Въпреки тоталната мобилизация в Германия и ожесточената съпротива на германските армии краят на войната наближава. Скоро целият свят ще научи подробности за престъпленията на нацистите срещу народите от Европа — само в концентрационните лагери са умъртвени умишлено в газови камери и изгорени в крематориуми или умират поради робски условия на труд и живот 9 млн. души. От тях над 5 млн. са евреи. „Новият ред“ на Германия е нов начин за масови убийства — с помощта на науката. Фашисткият тоталитаризъм си отива, прокълнат и от собствения си народ. На 20 юли 1944 г. в Германия шансът спасява Хитлер от адската машина. Заговорът на аристократите и генералите пропада. Смъртта продължава да коси Европа до май, а в Далечния изток — до септември 1945 година.

На 9 октомври 1944 г. в Москва Чърчил подава на Сталин парче хартия с предложение как да си поделят страните в Европа: Румъния — 90 % за Русия и 10 % „за другите“; Гърция 90 % за Великобритания и съюзниците й, 10 % за Русия; Югославия и Унгария — по 50 %; България — 75 % за Русин, 25 % „за другите“. Сталин няма нищо против предложението, но си има своите твърди намерения — където е стъпил червен ботуш, червен ще бъде и режимът!

През февруари 1945 г. тримата големи се събират за последен път заедно (Рузвелт умира през април) в Ялта, в двореца на руските императори в Ливадия и решават съдбата на Европа. Рузвелт поддържа общо взето съветските искания за наказанието на Германия и Япония при подялбата на сфери на влияние в Европа и Далечния изток, защото държи на участие на Съветския съюз във войната срещу Япония след капитулацията на Германия. Решено е и свикването на учредителна конференция на Организацията на обединените нации в Сан Франциско. През 1945 г. Червената армия разгромява и последните боеспособни германски армии. Гигантската битка за Берлин завършва на 1 май. На 28 април италианските партизани разстрелват Мусолини. В бункера под райхсканцеларията в Берлин на 30 април се самоубиват Хитлер и Гьобелс. Германия капитулира на 8 май. Идва ред на Япония. На 6 и 9 август 1945 г. САЩ демонстрират, че светът е навлязъл в нова ера — на атомните бомби.

Жертви са Хирошима и Нагасаки. Съветският съюз обявява на 8 август война на Япония и разгромява в Китай елитната японска Квантунска армия. На 2 септември 1945 г. Япония капитулира с акт, подписан на борда на крайцера „Мисури“. В историята на човечеството се затваря и последната страница на шестгодишната драма, наречена Втора световна война.

В навечерието на Втората световна война политическата карта на страните от петте континента предлага следните цветове: преобладава жълтият цвят — на колониалните и зависимите страни (89 млн. км2 територия и 1,5 млрд. население); след това изпъква синият — на страните с парламентарна система; следват цветовете на диктатурите — виолетовият на авторитарните, червеният на комунистическата тоталитарна система, кафявият на нацистка Германия и черният на фашистки Италия.

В класирането на страните не по площ и население, а по национално богатство водят убедително САЩ с 1542 долара на човек в 1938 г., следвани от Великобритания с 1367, Дания с 1243 и Германия с 1229 долара (по цени от 1965 г.). При показател темпове на увеличаването на националното богатство в сравнение с 1913 г. отлично е постижението на Япония — 245,7 %, но на всеки японец в 1938 г. се падат само по 730 долара.

За 20 години след Първата световна война промишленото производство почти се удвоява. Науката вече играе решаваща роля в индустриалните постижения с нова организация на производството и с най-ефикасно използване на материалите, машините и хората. Вложените в науката средства се връщат с богата лихва и държавите и компаниите, които първи приложат някое откритие, печелят ръководни позиции в съответния клон на промишлеността.

Най-великите открития с огромни последици за развитието на цялото общество се извършват в областта на фундаменталните науки — физика, химия, биология и математика. Цяла редица учени проникват все по-дълбоко в тайните на Вселената и променят класическите представи за пространство, време и маса, за разкриване на строежа на атома, създават квантовата механика и получават Нобелови награди: по физика Алберт Айнщайн, Макс Планк, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Пол Дирак, Енрико Ферми и по химия — съпрузите Фредерик и Ирен Жолио-Кюри.

Американският биолог Томас Морган създава в 1921 г. хромозомната теория за наследствеността и е награден с Нобелова награда в 1933 година. В 1922 г. в борбата със захарната болест на помощ идва инсулиновата инжекция. С откриването през 1928 г. от англичанина Александър Флеминг на пеницилина и с промишленото му производство по време на Втората световна война се поставя началото на нов етап в борбата с болестите. Откривателят получава Нобеловата награда за 1945 година. Друг голям успех в тази борба е създаването през 1932 г. на сулфамида. В 1940 г. в САЩ започва работа първият електронен микроскоп и употребата му води до нова верижна реакция от успехи във всички области на природните науки. С отлични постижения могат да се похвалят учените-химици — в синтезирането на лекарства, витамини, изкуствени материали, бои и всевъзможни производства, без които не може да си представим живота на съвременния човек. В 1932 г. със синтезирането на полиамид се поставя основата за производството от 1936 г. на найлон и на влакна с якост на стомана. В селското стопанство се увеличават добивите чрез използването на торове и на нови препарати за растителна защита и особено на ДДТ за борба с паразитите (след масовото му приложение се откри опасното за здравето натрупване в организмите на хора и животни и беше забранена употребата му).