Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

„Странната“ война приключва на 9 април 1940 г. с германското нахлуване в Дания и Норвегия. Дания е беззащитна и веднага капитулира. Норвегия се съпротивлява, обявява война на Германия и иска помощ от Великобритания и Франция. Изпратените в помощ англо-френски части са принудени две седмици след десанта на германците в Норвегия да я напуснат заедно с успелите да се спасят от разгром норвежки войски. Норвежкото правителство бяга в Лондон при другите свои „колеги“ по съдба от Чехословакия и Полша. В Норвегия е създаден Имперски комисариат и на практика от картата на Европа изчезва още една държава. Начело на тази нацистка Норвегия е поставен бившият военен министър Куислинг и името му става символ за национално предателство.

Със следващия си удар Хитлерова Германия потвърждава всички най-лоши предчувствия на французите. На 10 май 1940 г. 190 германски дивизии се стоварват върху Холандия и Белгия срещу шепата холандски войници и 12-те белгийски дивизии. Хитлер оправдава нападението, че било за защита на независимостта на тези страни от англо-френско нахлуване. Във Великобритания е образуван коалиционен кабинет от консерватори, лейбъристи и либерали начело с Чърчил и с едно обещание: победа!

На Белгия оказват помощ 91 френски и 10 британски дивизии, но напредването на германските войски е неудържимо. С парашутни десанти и удари на моторизирани части съюзническите войски са принудени да отстъпят. Колони бежанци задръстват пътищата. Ротердам е жертва на голяма въздушна бомбардировка. Холандия капитулира, а кралицата и правителството бягат в Англия.

Ударът на германските войски срещу Франция е нанесен изненадващо през Люксембург към Седан, в район, оценяван от френските военни специалисти като неудобен за масирана танкова атака. Пробивът при Седан е нова катастрофа за Франция след капитулацията на Наполеон III от 1870 година. В края на май Белгия капитулира, а 400-хилядна англо-френска армия е притисната при Дюнкерк от германски танкови дивизии. Под ударите на германската авиация от 27 май до 3 юни достигат до Англия с всевъзможни плавателни средства около 200 хил. британски и 140 хил. френски войници, изоставяйки цялата си бойна техника.

За своята защита Франция разполага с 60 дивизии срещу 261 германски дивизии. От Северна и Централна Франция ужасеното население бяга на юг кой с каквото може. Хаосът е пълен и допълнително затруднява отбраната. На 10 юни френското правителство напуска Париж и го обявява за открит град. Същия ден Италия обявява война на Франция и Великобритания — Мусолини бърза да вземе нещо от плячката. На 17 юни новото френско правителство начело с маршал Петен признава поражението на Франция. Примирието по искане на Хитлер е подписано на 22 юни в същия вагон в Компиенската гора, в който Рермания подписва на 11 ноември 1918 г. примирието с Антантата. Френските загуби са 100 хил. убити войници и 80 хил. цивилни.

Франция е разделена на две зони. Германия окупира две трети от територията, включително Париж. Френското правителство се настанява във Виши, където в „свободната зона“ маршал Петен изгражда един типично авторитарен режим и хвърля вината за поражението върху парламентарната система и Народния фронт. На работа в Германия заминават 1 800 000, а в Италия — 149 хил. военнопленници.

В Берлин празнуват победите на блицкрига — светкавичната война. На 19 юли Хитлер предлага на Чърчил мир, но напразно очаква отговор. Тогава той обещава завземането на островите и над Великобритания през септември въздушните атаки следват една след друга всяка нощ. Загубите на ескадрилите на Гьоринг са големи — 2000 самолета срещу само 900 английски. Още през юли 1939 г. във Великобритания са готови с 20 радарни станции, които откриват самолетите от 180 км разстояние и подават сигналите за въздушна тревога и за готовност на английските ескадрили. Самолетите на Великобритания започват бомбардировки над Германия, достигат и Берлин.

По море превъзходството на Великобритания не позволява да се осъществи подготвеният германски десант на островите. На 18 юни от Радио Лондон генерал Шарл дьо Гол се обръща към французите с апел за съпротива. Тази война, заявява генералът, който става символ на свободна и сражаваща се Франция, не завършва с битката за Франция, това е световна война, Франция не е сама, зад нея са колониите, Великобритания и индустриалната мощ на САЩ.

В САЩ симпатиите са на страната на Великобритания и Конгресът отменя забраната за износ на оръжия и стратегически суровини за воюващи държави. През септември на Великобритания са предадени 50 ескадрени миноносеца за конвоиране на заплашваните от германските подводници търговски параходи. От 11 март 1941 г. Великобритания получава от САЩ по силата на специален закон „заем-наем“, гласуван от Конгреса, буквално всичко необходимо й за войната — оръжия или продоволствия. В настъпление са и съюзниците на Германия. През юни 1940 г. правителствата на Литва, Латвия и Естония са сменени и през юли „по желание на народите от тези страни“ трите държави са обявени за съветски републики. От Румъния са отнети Бесарабия и Северна Буковина.