Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

На 31 октомври съветският министър-председател и министър на външните работи Молотов държи реч пред Върховния съвет на Съветския съюз, посветена на международните отношения в последните месеци: старите формули за агресия и агресор са променени и сега Германия искала мир, а Англия и Франция били „за продължаването на войната и срещу сключването на мира“; за възстановяването на Полша не можело да става и дума, затова било безсмислено продължаването на войната под флага за възстановяване на предишната полска държава.

Германо-съветският пакт за ненападение, последван от световната война, от нападението на Съветския съюз срещу Полша и от пакта за дружба между Германия и Съветския съюз са събития, които поставят световното комунистическо движение пред избор: или със Съветския съюз според принципа на тоталитаризма „Сталин винаги е прав“, или със световното антифашистко движение в борбата за демокрация. Изборът е съдбоносен — до 23 август комунистите се кълнат, че са най-верните борци срещу фашизма, а от 23 август се оказват в един лагер с фашистите. Ръководителите на Френската комунистическа партия избират Сталин, започват кампания за мир и следователно — за признаване на престъплението срещу Полша, за прекратяване на войната срещу Германия. ФКП е забранена, а Торез дезертира от армията и заминава за Съветския съюз. Сталин възлага на Георги Димитров още една неблаговидна роля след ролята, която играе с оставането си на поста ген. секретар на Коминтерна въпреки изтребването в Съветския съюз на хиляди ръководни кадри на различни комунистически партии. В сп. „Комунистически интернационал“ е поместена негова статия за войната и работническата класа. Оценката за Втората световна война е, че тя е несправедлива и за двете воюващи групировки, че „империалистите в Англия и Франция“ преминали в настъпление, хвърлили „своите народи във война срещу Германия, като всячески се опитват да привлекат на своя страна редица други държави“. „Съветският съюз, провеждайки социалистическа външна политика, сключвайки договор за ненападение с Германия, провали коварните планове на провокаторите на война, осигури мира между двете най-големи държави в Европа и засили своето влияние върху целия ход на международното развитие.“

Димитров коментира и договорите на Съветския съюз с балтийските държави: „Сключвайки договори за взаимопомощ с малките прибалтийски страни, които постоянно се намират под заплахата да станат жертва на империалистическите държави, СССР създаде гаранция за тяхната национална независимост, осигури им защита срещу империалистическата агресия и укрепи сигурността на своята страна.“ Това е според ген. секретар на Коминтерна доказателство за „сталинска политика на мир и дружба между народите“.

В статията не са забравени и социалдемократите, насочили „отровното жило на своите клевети против страната на социализма, против революционните работници и комунистическите партии“. Ръководителите на социалдемократите „изпълняват най-мръсната и престъпна роля в кървавата касапница на войната“, „измамват масите със своята проповед за антифашистки характер на войната и помагат на буржоазията да подкарва народа на клане“.

През октомври съветското правителство иска от Финландия териториални отстъпки в района на Ленинград (Санкт Петербург) и острови във Финландския залив срещу компенсация с блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Рузвелт изпраща послание в Москва с надеждата, че Съветският съюз ще поддържа мирните си отношения с Финландия. Отговорът до Вашингтон е, че преговорите с Финландия целели само укрепването на приятелското сътрудничество между двете страни. Приятелството е „укрепено“ с т. нар. Финландска народна и демократична република, създадена на финландска територия след навлизането на 30 ноември 1939 г. на едномилионна Червена армия във Финландия. Начело на тази фантомна република е поставен секретарят на Коминтерна Ото Куусинен, който моли съветското правителство за братска помощ.

Войната се оказва много по-сериозна, отколкото са си я представяли в Москва. Финландия с двестахилядната си армия се бие за всяко парче своя земя. Силно укрепената линия „Манерхайм“ и скованата от студа земя спират Червената армия. Новите й командири, поставени на мястото на избитите предните години, са или некадърни, или нямат боен опит. Финландия се оплаква на Обществото на народите и Съветският съюз е изключен от организацията на 14 декември. Великобритания и Франция решават да подготвят 100 хил. корпус, който да бъде изпратен на помощ на Финландия. Но Швеция и Норвегия отговарят отрицателно на искането да се съгласят да пропуснат тези войски през своите територии. В Париж и Лондон се разработват и планове за бомбардировка на нефтените кули в района на Баку в случай на война със Съветския съюз. В тази обстановка Сталин дава заповед да се върви през труповете на червеноармейците, но да се спечели войната. През март 1940 г. Финландия моли за мир и отстъпва исканите от Съветския съюз територии.