Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

На изток има наистина нещо ново. Подозренията на западните дипломати и военни, че на 23 август в Москва не е сключен обикновен пакт за ненападение, а пакт за нападение срещу Полша, се потвърждават. На 17 септември Съветският съюз напада Полша. На 3 септември Рибентроп изпраща телеграма до Москва, с която съветското правителство се известява, че Полша ще бъде разгромена за няколко седмици и че германските войски, преследвайки полските, ще бъдат принудени да навлязат и в райони, определени на 23 август със секретния протокол като „руска сфера на влияние“. Поради това на Съветския съюз се предлага да започне с армията си бойни действия и да заеме тези територии. На 9 септември Молотов изпраща поздравителна телеграма до германското правителство по случай влизането на германските войски във Варшава, въпреки че столицата капитулира чак на 27 септември. Същия ден Молотов съобщава, че бойните действия ще започнат в близките дни. Германските успехи обаче са надминали очакванията на съветските военни специалисти — Червената армия е разчитала на няколко седмици за подготовка на нападението, макар че вече били мобилизирани 3 млн. души.

На 16 септември Молотов съобщава на германския посланик в Москва граф Шуленбург мотивите, с които на съветските народи ще се обясни нападението над Полша. През нощта на 16 срещу 17 септември Сталин приема Шуленбург и му чете нотата, която ще бъде връчена на полското правителство за оправдаване на съветското нападение. Шуленбург телеграфира на Рибентроп: „Прочетеният ми проект съдържаше три неприемливи за нас пункта. В отговор на моите възражения Сталин с пределна готовност измени текста така, че сега нотата напълно ни удовлетворява.“

На 17 септември Червената армия започва бойни действия въпреки полско-съветския пакт за ненападение. Срещите с германските войски се превръщат в пиршества и снимки за спомен от победата. С малки изключения „линията Кързън“ е границата, по която Германия и Съветският съюз си поделят Полша. От картата на Европа продължават да изчезват държави. Окончателната подялба е извършена пак в Москва, този път на 28 септември. Сега Рибентроп и Молотов подписват „Германо-съветски договор за дружба и границата между СССР и Германия“. На картата за подялба на Полша (за Съветския съюз остава територия от 196 хил. км2) поставят подписите си Рибентроп и Сталин. Във въведението на договора се твърди, че Германия и Съветският съюз „ще осигурят на народите, живеещи там, мирно съществуване според националните им особености“. И го „осигуряват“: германските власти избиват до края на световната война 6 млн. поляци (в това число почти всички полски евреи), а съветските депортират в Арктика, Сибир и Казахстан 1 500 000, от които само за една година загиват половината.

Разстреляни са 15 хил. полски офицери и хиляди преподаватели, лекари, инженери — цвета на полската интелигенция.

Когато през 1943 г. германците разкриват в Катинската гора масов гроб на около 5 хил. от тези нещастници, в Съветския съюз приписват престъплението на самите германци. Германците канят международна комисия под егидата на Червения кръст, която установява, че поляците са убити още през април 1940 г. от съветската политическа полиция. Преди да отпътува от Москва, Рибентроп прави декларация, че Германия и Съветският съюз желаят възстановяването на мира и очакват „Англия и Франция да прекратят абсолютно безсмислената и безперспективна борба срещу Германия“. Германия и Съветският съюз се договарят да разширят търговските връзки и да съставят икономическа програма, според която Съветският съюз започва да доставя липсващите на Германия стратегически суровини (нефт, метали) и храни срещу произведения на промишлеността. Доволният от победата Хитлер държи на 6 октомври реч в Рейхстага и предлага мир срещу ликвидирането на Полша и връщането на германските колонии. На мир при подобни условия не биха могли да се съгласят нито Чембърлейн, нито Даладие, без да паднат от власт. Войната продължава, но на запад вече са прехвърлени основните германски военни сили. Под знамената с пречупения кръст вече са 3 500 000 войници и офицери.

През септември и октомври съветското правителство ултимативно иска от правителствата на Литва, Латвия и Естония да сключат със Съветския съюз договори „за дружба“ и да пуснат съветските войски в страните си. И на трите правителства е обяснено от Сталин и Молотов, че с пакта от 23 август 1939 г. между Германия и Съветския съюз те са в „сферата на влияние“ на Съветския съюз. В трите страни са допуснати части на Червената армия, които надвишават по численост армиите на тези страни.