Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония подписват военен съюз — Тристранния пакт. След два месеца към пакта се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия, а цар Борис III успява да устои на германския натиск до 1 март 1941 г., когато и България се превръща в германски съюзник.

Италия се опитва да завоюва военни успехи в Африка. Резултатът е плачевен за фашистите — английските войски ги разгромяват в Източна Африка и освобождават Абисиния и Еритрея. Италианското настъпление от Либия към Египет бързо е отбито и тук английските войски пленяват 135 хил. италианци. На помощ са изпратени германски войски. Същия „успех“ италианските войски печелят с нападението в края на октомври 1940 г. срещу Гърция. На 6 април 1941 г. Германия напада Югославия и Гърция. За 10 дни Югославия капитулира, последвана в края на месеца от Гърция. През май с парашутен десант германските войски завземат Крит, отбраняван и от английски войски. В тази война германците пленяват 340 хил. сърби, 218 хил. гърци и 19 хил. англичани. През май Хърватско е обявено за самостоятелна държава с профашистки марионетен режим и крал — роднина на италианския крал Виктор Емануил III. Германското оръжие печели навсякъде успехи, които главо-замайват нацистката върхушка. Хитлер е обявен за най-големия политически и военен гений в историята на човечеството.

Германо-съветската война. Призори на 22 юни 1941 г. Хитлер поставя края на нацистко-болшевишкото приятелство. Започва изпълнението на план „Барбароса“, подписан през декември 1940 г., за нападение срещу Съветския съюз в три посоки: Ленинград, Москва, Киев. На границата очакват сигнала 153 германски (3 300 000 души) и 37 италиански, унгарски, румънски и финландски дивизии (общо 1 300 000 души). Почти цяла Европа е под нацистки ботуш или работи за въоръжаването на Германия. В количествено отношение и по брой на самолети и танкове Червената армия не отстъпва на армиите от Тристранния пакт. Сталин обаче е повярвал в трайността на пактовете, сключени през 1939 г., с които двамата диктатори започват да си поделят Европа. В Съветския съюз продължават да сипят огън и жупел срещу „английските империалиста“ и Чърчил е изобразяван на карикатурите тъй, както и в Германия — като един дебелак с димяща пура в ръка, готов да взриви земното кълбо, представено като буре с барут. Напразно съветските шпиони предупреждават ръководителите на Съветския съюз за подготвяно от германците нападение. От министерството на външните работи на Великобритания дори съобщават на съветския посланик подробни данни за придвижването на германските войски към границата на Съветския съюз. На всички предупреждения Сталин отговаря с шаблонното обяснение: това са английски провокации, за да ни скарат с германските ни приятели!

На 14 юни 1941 г. в Москва е разпространено официално съобщение на съветското правителство, че слуховете за намеренията на Германия да нападне Съветския съюз „са лишени от всякакво основание“. Дори призори на 22 юни Сталин уверява членовете на Политбюро на болшевишката партия, че може да спят спокойно, защото нямало да има война. Само след час те са събудени с новината на годината — войната между Германия и Съветския съюз е започнала.

На 22 юни 1941 г. Червената армия е напълно дезорганизирана. Войсковите части са разположени в дълбочина до 400 км и след репресиите срещу висшия офицерски състав са командвани от некомпетентни или без боен опит скорострелно произведени офицери. При подготовката на армията е наблягано на нападателната стратегия и ако е ставало дума за отбрана, то в ученията са се разигравали варианти, при които само след няколко часа бой се е преминавало на „неприятелска територия“. Частите не са били комплектувани според изискванията за бойни действия и до тях не достига заповедта за бойна готовност, дадена по лична инициатива на началника на Генералния щаб генерал Жуков часове преди нападението. Първите германски удари нанасят тежки загуби на Червената армия. Хиляди самолети, танкове, оръдия са унищожени, без да влязат в бой, без да дадат един изтрел. За пълния хаос в Главното командване може да се съди от две заповеди на министъра на отбраната маршал Тимошенко. Първата е от сутринта на 22 юни и с нея той нарежда по телефона на войските от Западния военен окръг: „Другарят Сталин не разрешава да се открива огън срещу германците!“ Ужасеният генерал Болдин крещи по телефона, че частите отстъпват, и иска помощ. Отговорът на министъра е да направят разузнаване в дълбочина от 60 км на неприятелската територия. Вечерта Тимошенко издава заповед до всички армии да спрат германското настъпление и да пренесат бойните действия на неприятелска територия. По същото време Сталин се крие в резиденцията си край Москва, пие и очаква какво ще направят с него членовете на Политбюро. А те хленчат наоколо и му се молят да се покаже, да поведе народа на смъртен бой, народа, който той презира, изтезава. разстрелва, народа, който има нужда от мита Сталин, от „гениалния“, от „корифея на науките“, от „бащата на народите“ По радиото свирят частушки и весели песни, когато граждани на Съветския съюз вече се срещат лице в лице със смъртта. Чак на обяд Молотов съобщава за започналата война. За първите 7 месеца на войната германците пленяват 4 500 000 червеноармейци. При Бялисток и Минск през юни са пленени 329 хил., до средата на юли при Смоленск са пленени 310 хил., при Киев — 665 хил., при Брянск и Вязма — 663 хиляди. До края на 1943 г. пленените червеноармейци са почти 6 млн., от които повече от половината са избити или загиват. Политическите офицери са разстрелвани още при пленяването. Оцелелите от германския плен след войната са изпратени в „архипелага ГУЛАГ“ като недостойни за извоюваната и с тяхната кръв победа. Над командния състав на Червената армия преминава нов кървав тайфун — разстреляни са още 40 хил. офицери като „врагове на народа“. За Съветския съюз започват месеци и години на най-сурови изпитания, на глад, болести и смърт. Нацистите се ръководят от престъпната идеология за расовото превъзходство на германците и планомерно изтребват поробеното население — само избитите евреи са 1 100 000. „Велика“ Германия е трябвало да се простира до Урал. Войната за народите от Съветския съюз се превръща в отечествена. Въпреки най-тежките загуби и отстъплението чак на 9 км от Москва Червената армия проваля плановете за блицкриг и германска победа за 8–10 седмици. Загубите на настъпващите германски армии стават все по-тежки. На много места съпротивата на червеноармейците се води до последния патрон, до последния жив човек. Брестката крепост се държи един месец, Одеса издържа два месеца, а съпротивата се пренася в катакомбите. За Севастопол битката продължава 8 месеца, а Ленинград е обсаждан 900 дни и въпреки умрелите там от глад 1 млн. души не се предава. И пак хиляди са загинали с името на Сталин на уста, дори и не подозирайки, че са негови жертви. Милиони жени, деца и старци бягат на изток, голяма част от тях умират. Прехвърлени и монтирани на нови места са фабрики и работилници, които започват да произвеждат за нуждите на армията. Хората, приличащи на излезли от ада нещастници, работят по 16–18 часа в денонощието. В тила на германските армии се развива и засилва партизанско движение, което се превръща в нов фронт — истинска изненада за германските военни специалисти. Постепенно една десета от германските армии е въвлечена в боеве срещу партизаните и за охрана на съобщителни линии по разтегнатия от Балтийско до Черно море фронт.