Милен Семков - Записки по съвременна история 1918–1945

Образуване на антиимпериалистическата коалиция. Нападението на Германия срещу Съветския съюз е причина за въздишка на облекчени в Лондон. Докато германците проливат кръвта си из просторите на Русия, Великобритания е вън от сериозна военна опасност. Правителството на Чърчил и последвалото го правителство на Рузвелт излизат с важни декларации: осъжда се комунизмът като идеология, но се обещава всестранна помощ на Съветския съюз и на борбата за освобождаването на германския народ от хитлеризма. На 12 юли между Великобритания и Съветския съюз е сключено споразумение за съвместната война срещу Германия. Един от най-важните документи — „Атлантическата харта“, е подписан на 14 август от Чърчил и Рузвелт на борда на английския кръстосвач „Уелският принц“ край бреговете на Канада. В него се определят военните цели на Великобритания и САЩ и принципите за демократично устройство на света след победата над нацистката тирания. Хартата признава правото на всички народи на самоопределение. На 24 септември Съветският съюз се присъединява към хартата. Положени са основите на Антихитлеристката коалиция.

Съветският съюз започва да получава помощи в техника, боеприпаси и храни. Скоро стратегическото и индустриалното превъзходство на антнхитлеристката коалиция се материализира в спечелени военни успехи. През 1941 г. срещу 3801 произведени от Германия танкове Великобритания произвежда 4844, а САЩ — 5 хиляди. През 1942 г. само САЩ произвеждат 48 хил. самолета и 32 хил. танка. В разгорялата се тежка битка за превземането на Москва участват и самолети, танкове и оръдия, получени от САЩ и Великобритания. Окончателно се разпръсва германската мечта за блицкриг из обширните руски територии с лоши пътища, с почти непроходима есенна кал и със сковани от тежка зима земя. При Москва в истинска всенародна отбрана, и която юноши и старци с телата си спират танкове и затискат дулата на картечници, германският устрем е пречупен. Идващи от Сибир дивизии, които са очаквали там японско нападение, укрепват отбраната. На 5 декември Червената армия преминава в контранастъпление и нанася първото голямо поражение на смятаната за непобедима армия. Победата при Москва има и голямо психологическо значение. Тя повишава самочувствието и на военни, и на цивилни. Партийните агитатори и политическата полиция разнасят легендата за гениалната „сталинска тактика“ да се вмъкне врагът дълбоко в Русия, за да му се подготви, както на Наполеон през 1812 г., „достойно“ поражение. А „великите“ исторически личности не се влияят от бройката на загиналите — човешкият материал в Съветския съюз „няма свършване“. Така разсъждава и Хитлер и в Германия на принудителна работа при робски условия са откарани 4 260 000 съветски граждани.

Промяната в германо-съветските отношения е промяна и в поведението на комунистическите партии в Европа. ФКП, ръководителите на която се опитват да получат от Гестапо разрешение за легална дейност и за издаване на в. „Юманите“, започва да търси контакти с други групи от Съпротивата — социалисти, радикали или просто патриоти, откликнали на призива на генерал Дьо Гол. Във френските колонии в Африка режимът на Петен не е на особена почит — те започват да преминават на страната на „Сражаваща се Франция“. В Югославия партизанското движение се развива под силното влияние на комунистите начело с Тито. В Италия комунисти, социалдемократи и християндемократи се подготвят за борба с режима на Мусолини в очакване на англо-американски десант. Още едно внезапно нападение през 1941 г. предопределя краха на агресивната коалиция във войната. На 7 декември японски самолети бомбардират военноморската база в Пърл Харбър (Хавайските острови) и потопяват или тежко повреждат половината от военноморския флот на САЩ.

След подобен бандитски акт е напълно очаквано САЩ да обявят война на Япония. Япония обявява война и на Великобритания, и на нейните доминиони. На 11 декември Германия и Италия също обявяват война на САЩ. Япония се е подготвила за мълниеносна война в Тихия океан и я печели след нови въздушни нападения. Хонконг и Сингапур са завзети, последвани от Филипините, Индонезия и Бирма. Япония създава своята „Велика Азия“ и японския „нов ред“. Австралия обаче е спасена от американците в битката през 1942 г. в Коралово море, където е потопена основната част от японския военен флот. Антифашистката коалиция посреща 1942 г. с един успех, който се отразява върху целия ход на следвоенната история. На 1 януари във Вашингтон 26 държави подписват „Декларация на Обединените нации“ за сътрудничество в името на победата и със задължението нито една държава да не сключва сепаративен мир с някоя от държавите от агресивната коалиция. Между подписалите са Съветският съюз, САЩ, Великобритания, Китай, Канада, Австралия, Индия, латиноамерикански държави и правителствата в изгнание (в Лондон) на Чехословакия, Полша, Норвегия, Холандия, Люксембург, Гърция и Югославия. Официално идеята за бъдеща Организация на обединените нации е издигната на съвещанието на министрите на външните работи на САЩ, Великобритания и Съветския съюз през 1943 г. в Москва.