Брам Стокър - Дракула

— Не ми харесва летаргията, която наблюдавам у мисис Мина. Душите и спомените могат да извършат странни неща по време на транс.

Тъкмо се канех да го заразпитвам какво има предвид, но в този момент дойде Харкър и професорът ми направи знак да мълча. Тази вечер при залез-слънце ще се опитаме да я накараме да каже нещо повече под хипноза.

28 октомври. Телеграма за лорд Годалминг от „Лойдс“:

„«Царица Екатерина» ще пристигне в Галац в един часа днешна дата.“

28 октомври. Телеграмата, съобщаваща за пристигането на кораба в Галац, не ни причини шока, който би трябвало да се очаква. Истината е, че всички в една или друга степен като че ли вече бяхме подготвени за подобна изненада. Професорът каза, че трябва бързо да се организираме и разпредели задачите помежду ни.

— Артър ще отиде до гарата, за да купи билети за утре. Джонатан ще изтича до агенцията по корабоплаване, за да осигури писмо за представителя в Галац, позволяващо ни да претърсим кораба, така, както щяхме да направим тук. Междувременно Куинси пък ще се отправи към Консулството, откъдето ще вземе писмена препоръка за пред консула в Галац, за да разчитаме на неговото съдействие в случай на нужда. Джон ще остане тук с мен и мисис Мина, за да ми бъде в помощ за хипнотичния сеанс тази вечер.

— А пък аз — възкликна живо мисис Харкър, възвърнала си изведнъж предишната форма — ще се постарая по различни начини да ви бъда полезна както преди. Нещо се променя в мен и се чувствам по-свободна, отколкото бях напоследък.

Тримата по-млади мъже се зарадваха много на тези думи, но Ван Хелсинг и аз се спогледахме загрижено, без да кажем нещо.

Когато те излязоха, Ван Хелсинг помоли мисис Харкър да донесе преписа на дневника, който нейният съпруг бе писал по време на пребиваването си в замъка. Като останахме сами, той се обърна към мен с думите:

— Искам да ти кажа нещо, Джон… Когато мисис Мина произнесе думите, които толкова ни заинтригуваха, ми хрумна нещо. А то е следното: по някое време Дракула е влязъл във връзка с нейните мисли, разбрал е по този начин, че сме тук и сега полага усилия да ни избегне. За момента тя самата не го интересува много… Но тихо! Мисис Мина се връща и не искам тя да знае нищо за това, защо то отново ще изпадне в униние. Намираме се в много трудна ситуация и се страхувам повече от всякога. Остава ни само да се уповаваме в Бог.

С блеснал и щастлив поглед мисис Харкър влезе в стаята и предаде на професора преписа на дневника. Тя като че ли беше забравила за своето злощастие.

— Поисках ви го, — каза й Ван Хелсинг — защото искам тази вечер отново да прочета някои пасажи в него, отнасящи се до графа; възможно е в тях да открия нещо дребно наглед, което обаче да е от значение за сегашния етап от перипетиите ни.

— Това обаче, от което се страхувам аз, — каза внезапно със сериозен тон мисис Харкър — е вероятността той чрез мен да е узнал за нашето присъствие тук. Това подобие на телепатичен контакт по негово желание е извън обсега на волята ми.

— Така и изглежда, че е станало — отвърна професорът след кратко мълчание. — Затова по някакъв начин е направил корабът да отмине Варна и да пристигне в Галац. И смята, че след като се е изключил от мислите ви, не можем да го следим. Но тук греши, тъй като вие се включвате към неговите по моята воля!

30 октомври. В девет часа, малко след като пристигнахме в Галац, доктор Ван Хелсинг, доктор Сюърд и аз отидохме в агенцията и получихме позволение да се качим на борда на „Царица Екатерина“. Там говорихме с капитана на име Донелсън и той ни каза, че никога не е имал толкова учудващо леко и бързо плаване като това, при постоянно наличие на попътен вятър. Само че когато навлезли в Черно море, ги обгърнала гъста мъгла, която ги принудила да се движат в известна степен доста произволно, така че в крайна сметка вместо срещу Варна, се оказали до Галац. Тук още преди изгрев-слънце един човек представил пълномощно „от някой си граф Дракула“, както се изрази капитанът, да прибере сандъка. Разпитахме за въпросния човек и узнахме, че се казва Имануел Хилдешейм и че можем да го намерим на Бургенщрасе 16.

Заварихме Хилдешейм в канцеларията му и той ни осведоми, че бил получил писмо от някакъв си мистър дьо Вил от Лондон с искане да поеме един сандък, пристигащ по „Царица Екатерина“. Той трябвало да бъде предаден на Петров Скински, който имал вземане-даване със словаците, търгуващи по пристанището. Така че Хилдешейм изпълнил това и не знаел нищо повече по въпроса.