Брам Стокър - Дракула

След като професорът млъкна, всички запазихме мълчание, очаквайки, че ще добави още нещо. И действително отново заговори, като ме погледна, тъй като поне в началото думите му бяха предназначени за мен:

— И така, мисис Мина, поне за известно време ще можем да си отдъхнем, тъй като врагът ни е в морето. Пътуването му ще бъде дълго — платноходите са бавни. Колкото до нашето, което ще предприемем по суша, то ще е достатъчно бързо, за да го пресрещнем там. Нашата надежда е да връхлетим върху му, когато е в сандъка, тъй като тогава е обезсилен. Така ще можем да го унищожим. Разполагаме с немалко дни, за да изградим плана си. Вече говорих и със собственика на кораба. Той ми показа и фактури, и други документи. Сандъкът ще бъде разтоварен във Варна и предаден на юридически пълномощник, някой си Ристикс, след като той представи своите пълномощия. Когато собственикът ме попита дали не се касае за нещо нередно, за да телеграфира до Варна да се извърши разследване, отговорих му, че не е необходимо. Не бива да намесваме в това нито полицията, нито митническите власти. Налага се да действаме сами.

Тогава аз още веднъж попитах дали наистина е необходимо да тръгнат в преследване на вампира, тъй като мисълта, че Джонатан ще ме остави, за да отиде с тях е мъчителна. Ван Хелсинг ми отговори този път троснато, че е абсолютно необходимо и че причините за това са ми известни. При което той добави:

— Ако някой друг, условно да го наречем полумъртвец, се бе опитал да направи това, което той успя, всичките столетия нямаше да му стигнат. В този обаче явно всички непознати и дълбоко скрити сили на природата са фокусирали своето действие по изключителен начин. Местностите, където той е живял, а сетне е бродил в сегашното си състояние, са, изглежда, пълни с геологически и химически странности. Не е случайно например, че именно из въпросните райони съществуват предания за живата вода…

Използвайки настъпилата пауза, аз попитах:

— Но графът не ще ли си вземе поука от това поражение? Нормално е, да се предположи, че той повече няма да се върне в Англия.

— Не можем да се осланяме на подобно предположение, защото примирението не му е присъщо. Приживе той многократно е преминавал турската граница и е нападал турците в собствената им територия. Бил е редовно разбиван поради малочислеността на дружините си, но това спряло ли го е? Връхлетявал отново и отново. Обърнете внимание на неговата упоритост и последователност. Решава да отиде в някой голям град в западния свят. И какво прави? Започва търпеливо да се подготвя: изучава чужди езици, проучва чужди форми на социален живот, закони, финанси, обичаи… И всичко това извършва съвсем сам от дъното на една разрушена гробница в една забравена от цивилизования свят страна! О, ако тези незнайни сили, които той владее, действаха в името на доброто, а не на злото, представете си какъв принос това щеше да представлява за нашия свят! Ала, уви, не е така. И ние ще трябва да се борим. И то да се борим тайно, защото в настоящия просветен и позивистично настроен век неверието на хората към всичко онова, което стои извън пределите на материалистичното, работи в полза на Дракула и в наш ущърб…

С това Ван Хелсинг приключи словоизлиянията си и всички се разотидохме по стаите си.

Тази нощ чувствам чудно спокойствие. Така или иначе нечистото присъствие вече не витае наоколо… Обаче, поглеждайки се в огледалото, видях червеникавата следа на челото си и това ми напомни, че все, още не съм съвсем свободна от него…

5 октомври. Преди да се съберем всички, както се бяхме уговорили, доктор Ван Хелсинг и аз разменихме насаме по няколко думи. И двамата бяхме наблюдавали мисис Харкър и бяхме открили някой промени в нея. По всичко личеше, че страшната отрова, течаща във вените й, започва да се проявява. Графът е имал определена цел, когато я е подложил на това, което Ван Хелсинг нарича „кървавото кръщение на вампира“. Тя започна все по-често и продължително да мълчи и да се затваря в себе си. Професорът ми обърна внимание и на наченките на изменения във физическия й облик: зъбите й са станали по-остри, а погледът й е придобил известна пронизителност и твърдост. Но онова, което най-вече ни тревожи, е нейната нарастваща резервираност към нас. Опасяваме се, че е възможно графът да е започнал да получава информация за нас чрез нея, както в хипнотичен транс тя ни предаде сведения за него.

— Това, което трябва да правим, е — каза професорът — вече да държим в тайна от нея нашите планове, за да не може да предупреди Дракула. Непосредствено преди да се съберем днес, ще й кажа, че по причини, които засега не ми е възможно да упомена, тя не бива да присъства.