Брам Стокър - Дракула

Казах на Ван Хелсинг, че напълно споделям неговото виждане.

По-късно. Изпитахме голямо облекчение, когато мисис Харкър ни уведоми чрез съпруга си, че не ще присъства на съвещанието ни, за да можем да си говорим по-свободно. Професорът и аз разменихме по един поглед и по този начин негласно се разбрахме засега да си мълчим пред останалите относно нашите подозрения и опасения. После Ван Хелсинг се впусна в едно конспективно изложение на фактите:

— „Царица Екатерина“ е отплавал от Темза вчера сутринта и дори да се движи с максимална скорост, ще пристигне във Варна след най-малко три седмици. Обаче ние по суша ще можем да стигнем до там за три дни. Така че, вземайки предвид каквото и да е затруднение, което би могло да се изправи пред нас, ще бъде достатъчно да тръгнем на седемнадесето число от този месец. По този начин винаги ще смогнем да бъдем във Варна най-малко един ден преди пристигането на кораба и да го изчакаме спокойно. Разбира се, ще се движим въоръжени…

— Като се има предвид, че в страната на графа вълците май изобилстват, — вмъкна Куинси — ще бъде добре да си вземем „уинчестъри“. Освен това, ако отчетем и обстоятелството, че онези места са ни непознати, не би трябвало да тръгваме точно навреме. Какъв смисъл има да изчакваме тук? Тази нощ и утре можем да се приготвим, след което веднага и четиримата се отправяме на път.

— Четиримата? — откликна Харкър с въпросителен тон, поглеждайки озадачено.

— Разбира се! — реагира тутакси професорът — вие ще трябва да останете тук, за да наглеждате съпругата си.

Харкър се замисли за малко, после тихо каза:

— Ще обсъдим това по-късно. Ще говоря и с Мина.

Тогава си помислих, че е дошъл моментът, в който професорът да предупреди Джонатан да не осведомява жена си за нашите планове. Затова се изкашлях дискретно и го погледнах многозначително. В отговор Ван Хелсинг само вдигна показалец към устните си и се отдалечи.

5 октомври, следобед. Заедно със заника на слънцето тишината в стаята се проникна от някаква особена тържественост. Мина, която до този момент бе спала спокойно, изведнъж отвори очи и ми каза нежно:

— Джонатан, искам да ми обещаеш нещо. Можеш да попиташ и Ван Хелсинг, дали желанието ми е уместно и ако той каже, че не е, си свободен да нарушиш дадената си дума. То се състои в следното: не споменавай пред мен нищо за замислите ви срещу графа. Не го прави, дори и да видиш, че те моля на колене и със сълзи на очите.

Тя имаше толкова тревожен вид, че не ми оставаше нищо друго, освен да й кажа „обещавам“ и в този миг усетих, че между ни се затваря някаква врата.

6 октомври, сутринта. Друга изненада. Мина ме събуди рано, за да ме помоли да извикам доктор Ван Хелсинг. Той се отзова веднага и попита дали да събере и останалите.

— Не е необходимо — отвърна тя. — Ще говоря и с тях по-късно. Всъщност исках да ви кажа, че трябва да пътувам с вас. Не ме прекъсвайте, моля ви се. Налага се да говоря сега, защото може би по-късно не ще бъда в състояние да го сторя. Зная, че ако графът ме призове, ще се отзова, и ако ми каже да го направя скришом, ще използвам всякаква хитрост за тази цел. Бидейки с всички вас, ще бъда по-добре пазена и защитена, отколкото ако съм само с един от вас, а освен това ще ви бъда полезна, щом като под хипноза мога да разкривам неща, за които и аз самата съм в неведение.

— Мисис Мина, има смисъл в това, което казвате. Ще дойдете с нас — изрече професорът след кратък размисъл.

Оставихме я да си доспи, след което се събрахме с другите и решихме да отпътуваме на следната утрин. Според Ван Хелсинг във Варна ще трябва да действаме, още щом корабът пристигне. Ще се качим на борда, ще намерим сандъка и ще поставим върху него една дива роза, тъй като според поверието така вампирът не ще може да излезе. По-късно при удобен случай ще отворим сандъка и…

— Аз лично няма да чакам този удобен случай — обади се Морис. — Веднага на място ще приключа с този изрод, ако ще да е пред очите на цяла тълпа и независимо от последствията.

— Много добре! — с усмивка отвърна Ван Хелсинг. — Радвам се, че сте готов на всичко, младежо. Но повярвайте, никой от нас не ще отстъпи пред опасностите. А аз само казвам това, което мисля, че трябва да направим, без да мога да твърдя със сигурност, че всъщност ще е точно то. Сега да сложим личните си дела в ред, та да не оставим след себе си нищо висящо, защото съвсем не е сигурно дали въобще ще се завърнем…