Брам Стокър - Дракула

Докато разговаряхме с евреина, един мъж се втурна, останал без дъх от тичане, и съобщи, че в гробището „Свети Петър“ е било намерено тялото на Скински с разкъсано като от див звяр гърло.

Като се прибрахме, се посъветвахме и решихме, че вече можем да си позволим пак да имаме доверие в Мина.

30 октомври. Чрез моя хипнотичен транс знаем, че графът е в сандъка си и в лодка с гребла, движеща се срещу течението на някаква река. Оглеждайки картата, стигнахме до заключението, че най-вероятно това да е Прут или по-скоро Серет, чийто води се събират с тези на Бистрица, която пък тече край прохода Борго, откъдето до замъка на Дракула не е далече.

Лорд Годалминг заяви веднага, че ще се постарае да осигури някакъв по-бърз плавателен съд, за да се впуснем и ние по водния път, на което Морис добави, че едновременно с това ще препусне по брега на кон, за да засече вампира, ако той напусне реката. Професорът одобри тези идеи, но със забележката, че никой не трябва да пътува сам, защото словаците, на които вероятно е поверена грижата за сандъка, били хора със забележителна физическа сила. Така че се разбрахме доктор Сюърд да тръгне с Куинси, а Джонатан да придружава Артър с лодката. Колкото до мен, Ван Хелсинг настоя заедно с него да навлезем в самото сърце на владенията на врага ни. В началото съпругът ми се възпротиви, изплашен за мен от тази идея, но сетне склони, допускайки, че професорът има основателни причини да я предлага и отстоява.

По-късно. Мъжете проявиха завидна експедитивност в организирането на всичко. Това ми даде и повод да размишлявам за кой ли път върху чудодейната сила на парите. Без тях нямаше да е възможно малката ни екскурзия да бъде подготвена всичко на всичко за три часа. Четиримата ще тръгнат всеки момент, а що се отнася до Ван Хелсинг и мен, вече се снабдихме с достатъчно карти и в единадесет и четиридесет ще вземем влака за Верещи, откъдето ще се придвижим с някакъв впряг до прохода Борго. Смятаме да закупим такъв, за да бъде по-свободно движението ни и да не привличаме излишно вниманието.

Ще трябва да мобилизирам цялото си самообладание за раздялата с Джонатан, с когото може и никога да не се видим вече.

2 ноември. До този момент никакви следи от лодката, която преследваме. Преди да стигнем до Хунду, едни словаци ни казаха, че са видели голяма лодка, придвижваща се с необичайна скорост, но не знаеха, дали е свърнала по Бистрица или е продължила по Серет. Надявам се да срещнем Сюърд и Морис преди Страсба, защото при случай, че не сме настигнали Дракула, ще бъде необходимо да обсъдим по-нататъшните си ходове.

2 ноември. Три дни яздене, през които спирахме само за малко, за да отдъхнат конете, но нищо на хоризонта.

3 ноември. Във Фунду узнахме, че лодката на Годалминг и Джонатан е поела по Бистрица. Стана студено. Изглежда, скоро ще завали сняг.

4 ноември. Казаха ни, че лодката е претърпяла злополука, когато навлязла в бързеите. Но май все пак са се из мъкнали от ситуацията, въпреки че се опасявам лодката да не е останала в добро състояние. Трябва да бързаме повече от всякога, защото може би се нуждаят от помощ.

4 ноември. Настоящата записка е предназначена за моя стар и верен приятел Джон Сюърд, лекар от Пърфлийт. Лондон, в случай, че не се видим повече с него.

Сутрин е и пиша седнал до огъня, който съм поддържал цяла нощ с помощта на мисис Мина. Студът стяга все повече и всеки момент ще започне да пада сняг. Времето, изглежда, оказва въздействие и върху нея, защото вече не е същата. По цял ден спи и спи и й липсва всякакъв апетит. Подозирам, че нещо не е наред. Снощи на залез-слънце се опитах да я хипнотизирам, но без никакъв резултат; като че ли способността ми за това намалява от ден на ден.

Пристигнахме при прохода Борго вчера призори. Когато видях първите признаци на зазоряването, се приготвих да я хипнотизирам и с тази цел спрях колата, за да бъде по-удобно. Настаних я върху едни кожи и единственото, което успях да изтръгна от устата й, бе: „мрак и шум от вода“. След това продължихме пътя си. Стигайки до прохода, в нея се прояви неочаквана способност за ориентация посочи едно от разклоненията и каза.

— Трябва да вървим натам.

— Как знаете това? — попитах я.

— Нормално е да го зная. Забравихте ли колко съм чела, и преписвала описанията в дневника на Джонатан?