Брам Стокър - Дракула

Така и поехме по въпросния път и малко по малко пред погледа ми се разкриваха нещата, които Джонатан бе описал във възхитителния и едновременно страшния си дневник. Мисис Мина спа часове наред през цялото време, докато едно подозрение не се появи у мен, в резултат на което се опитах да я събудя, но не успях. Продължих с колата по стръмния и каменист път и привечер най-сетне можах да я събудя. Изглеждаше отлично, нещо, което ме удиви, и едва бях подпалил първите съчки, се зае да готви. Започвайки да се храня, понечих да й сервирам, но тя с усмивка ми каза, че вече била похапнала, докато аз съм се занимавал с конете. Тези й думи не ми се понравиха и събудиха у мен големи подозрения, но си замълчах. По-късно се увихме с кожени наметки и легнахме край огъня. Решен да не заспивам, останах буден и забелязах, че ако и да лежеше неподвижно, тя ме наблюдаваше със странно блеснали очи. Издържах така известно време, докато не потънах в дълбок сън, който продължи до сутринта. След като се събудих, се опитах да я хипнотизирам, но въпреки че тя като че ли проявяваше добра воля в това, не успях. Слънцето се вдигаше все по-високо, когато тя най-сетне заспа и то така дълбоко, че трябваше да я вдигна и положа в колата. Докато пиша тези редове, спи още, с поруменели бузи и по свежа от всякога. Това не ми харесва и опасенията ми се засилват.

5 ноември. Искам да бъда точен във всичко, защото, въпреки че ти и аз видяхме престранни неща, можеш да си помислиш, че Ван Хелсинг е полудял и че изживяното и нервното напрежение най-накрая са си казали своето.

Целия вчерашен ден пътувахме през диви и пусти местности, приближавайки се все повече към планините. Мисис Мина продължи да спи цялото време и не успях да я събудя дори за храна. Когато слънцето се спусна ниско, гледката се бе променила и се намирахме в подножието на високо възвишение, на чийто връх се издигаше един замък, отговарящ по вид на онзи, който Джонатан бе описал в дневника си. Веднага бях обхванат от смесено чувство на радостна треска и страх, защото за добро или лошо развръзката наближаваше.

Събудих мисис Мина и отново направих опит да я хипнотизирам, но и този път безрезултатно. Така че разпрегнах конете, запалих огън и настаних мисис Мина до него. Сега тя бе съвсем бодра и седеше с жив поглед сред наметките. Приготвих храна, но тя я отказа, твърдейки, че не е гладна. Аз самият обаче се нахраних добре, предчувствайки, че ще имам нужда от сили. После, предвиждайки какво би могло да се случи, начертах около нея една голяма окръжност и я посипах с нафора на прах. През това време мисис Мина остана смъртно неподвижна, побледнявайки все повече, но не каза нито дума. Ала когато се доближих до нея, се вкопчи в мен и усетих, че трепери по болезнен начин от главата до петите. След като се поуспокои, я помолих да се приближи още към огъня. Тя стана покорно, но едва направила и една крачка, се спря като вкаменена.

— Хайде още малко! — подканих я аз.

Тя поклати глава, върна се и седна на предишното си място. После ме погледна с широко отворени очи и изрече кратко:

— Не мога!

Зарадвах се, защото сега знаех, че щом тя не може да направи това, не ще могат да го сторят и онези, от които се опасявах.

По едно време конете започнаха да цвилят и да рият земята с копита. Отидох при тях и ги успокоих. Това се повтори няколко пъти; те като че ли искаха да бъда близо до тях. В мрака снегът падаше на гъсти вълма и в мъртвата тишина се чуваше само приглушеното пръхтене на тревожните животни. Отначало и аз бях завладян от страха, но постепенно започнах да се чувствам все по-спокоен във вътрешността на очертания от мен кръг. Тогава сред снежните завихряния различих очертанията на три женски фигури, стоящи недалеч. Не ми бе трудно да се досетя кои са те. Виждайки, че се приближават, погледнах към мисис Мина, но тя бе спокойна и дори ми се усмихна. Обаче, когато видя, че се каня да отида до огъня, за да го съживя, ме хвана здраво за ръката и ми каза с едва доловим шепот:

— Не, не! Не излизайте от кръга. Тук сте на сигурно място.

— Страхувам се повече за вас, отколкото за себе си — казах й спонтанно.

Тя се засмя някак си гърлено и непривично и отвърна:

— Абсурдно е да се страхувате за мен. Никой на света не е защитен от тях, така, както съм аз.

Замислих се трескаво над смисъла на думите й, докато не забелязах, че трите жени съвсем са наближили и стоят полуосветени от огъня досами кръга. И разпознах тъй добре описаните от Джонатан блестящи и остро гледащи очи, перленобелите зъби, сладострастните устни. Смеейки се, протегнах ръце към мисис Мина и с изкусителни бархетногърлени гласове зашептяха: