Брам Стокър - Дракула

11 октомври. Мисля, че никой от нас не се изненада, когато малко преди залез-слънце мисис Харкър ни свика при нея. Напоследък бяхме разбрали, че часовете на изгрева и залеза са за нея време на освобождение, в което тя е самата себе си, без зловредни влияния. Щом видя, че всички сме налице, тя каза следното:

— Тъй като ще предприемем пътуването от утре и имайки предвид трудностите, които ни очакват, ще ви обясня ясно какво искам. Трябва да ми обещаете един по един… и дори ти, Джонатан, че когато дойде моментът, ще ме убиете.

— И кой ще бъде този момент? — попита Куинси Морис.

— Когато се убедите, че толкова съм се изменила, че за мен е по-добре да умра, отколкото да „живея“. Тогава ще е дошъл мигът да повторите онова, което направихте с Люси, за да мога да намеря покой.

Молбата и бе разбираема, така че един по един се заклехме, че тъй и ще бъде.

— А сега едно предупреждение, което никога не бива да забравяте — добави тя. — Когато настъпи часът, не се колебайте ни най-малко, защото оттогава насетне ще съм окончателно и здраво свързана с вампира и ще бъда срещу вас.

15 октомври. Варна. Напуснахме Черинг Крос сутринта на дванадесети, пристигнахме в Париж през нощта и взехме Ориент-експреса. Щом пристигнахме тук, се настанихме в хотел „Одеса“ и лорд Годалминг отиде до Консулството, за да види дали не е получена някаква телеграма за него. Непосредствено преди заминаването ни се бе разбрал с един служител от корабоплавателната компания „Лойдс“, последният всеки ден да го осведомява телеграфически за движението на „Царица Екатерина“. Сега Ван Хелсинг хипнотизира Мина при всеки изгрев и залез слънце, като я разпитва какво е в състояние да вижда и чува. Днес тя отговори, че не вижда нищо друго освен тъмнина и че чува единствено плисъка на вълните о корпуса на кораба. Артър се върна; и четирите телеграми, които носи, съобщават, че няма вести от плавателния съд.

17 октомври. Информацията, течаща чрез Мина, е все същата. От друга страна, надяваме се скоро да имаме някакви новини от кораба, тъй като той скоро трябва да мине през Дарданелите.

18 октомври. Мисля, че всичко за едно подходящо посещение на графа след такова дълго пътуване, е готово. Лорд Годалминг бе казал на собственика на кораба, че подозира, че сандъкът на борда съдържа нещо откраднато от негов приятел и бе поискал позволението му да го отвори, поемайки пълната отговорност за това. Собственикът му бе връчил писмо, предназначено за капитана и съдържащо нареждане да бъде дадена на, Артър пълна свобода на действие; бе му поверил и подобно послание до представителя му във Варна. Отидохме при въпросния представител, който се почувства толкова поласкан от общението си с лорд Годалминг, че предложи пълното си съдействие. Вече се бяхме разбрали какво да правим, когато успеем да отворим сандъка. Ако графът е вътре, Ван Хелсинг и доктор Сюърд ще му отрежат главата и ще промушат сърцето му с кол, докато Морис, Годалминг и аз ще възпрепятстваме всякаква странична намеса, пък дори това да наложи използването на оръжията. Професорът уверява, че щом успеем да извършим това, тялото на Дракула ще се превърне в прах, с което ще изчезнат всякакви възможни доказателства срещу нас в случай, че се появят подозрения за убийство. Споразумяхме се с неколцина пристанищни чиновници, още щом „Царица Екатерина“ се зададе, да бъдем тутакси уведомени за това.

24 октомври. Телеграма за лорд Годалминг от „Лойдс“:

„Царица Екатерина“ пристигна тази сутрин в Дарданелите.

25 октомври. Пътуването по море от Дарданелите до тук отнема само около денонощие, тъй че корабът би трябвало да пристигне утре към обяд. Много сме напрегнати, тъй като близо е часът на решителните действия.

26 октомври. Денят отмина, а корабът все още го няма. Започваме да се безпокоим; предполагаме, че вероятно го е забавила мъгла. А че е още в движение, знаем от хипнотичните сеанси с мисис Харкър. Продължаваме да сме в готовност, защото може да се появи всеки момент.

27 октомври. Много странно: няма и помен от кораба. Тази сутрин чрез мисис Харкър узнахме, че е още в движение, макар че „вълните са по-малки“, — Ван Хелсинг е сериозно разтревожен и ми призна, че вече се опасява да не би графът да ни се изплъзне. Към това той додаде: