Брам Стокър - Дракула

Разговорът бе прекъснат от един удар по вратата на входното холно помещение. Всички застанахме нащрек, а Ван Хелсинг, държейки пред себе си едно разпятие, рязко отвори. Беше пощальонът, който, след като се окопити от това странно посрещане, ни предаде една телеграма. Отпратихме го, затворихме вратата и я прочетохме: „Внимавайте! Дракула току-що мина през Карфакс (сега е 12.45 ч), после се отдалечи много забързано в южна посока. Изглежда, че е тръгнал да обикаля, за да ви търси. Мина.“

— Слава господи! — възкликна Джонатан. — Скоро ще се счепкаме с него!

— Не бързайте да се радвате — каза рязко Ван Хелсинг — Засега е още дневно време и вампирът е ограничен в човешки облик и възможности. Така че не ще може да стигне скоро до тук. Това, за което трябва да се молим, е лорд Артър и Куинси да дойдат преди него.

Половин час по-късно по вратата се чу леко и в същото време отсечено почукване. Сърцата ни отново забиха ускорено. Спогледахме се и отворихме, отскачайки в същото време встрани. За наша радост се оказа, че това бяха Лорд Годалминг и Куинси Морис. Влязоха задъхани и първият съобщи в скоропоговорка:

— Всичко мина добре. Намерихме и двете места. Имаше по шест сандъка във всяко от тях. Извършихме нужното. Вече са непригодни за употреба от вампира.

— Сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме тук — добави Куинси. — Но ако той не се появи до пет часа, по-добре е да си идем. Не ще бъде разумно да оставим сама мисис Харкър след залез слънце.

— Ще дойде не след дълго — обади се Ван Хелсинг. — Съдейки по телеграмата на мисис Мина, той трябва да е пристигнал в Бърмъндси, малко след като вие сте си тръгнали и фактът, че още не е тук, означава, че е отишъл в Майл Енд… Внимание! Пригответе се!

В същия миг в ключалката на вратата се чу прещракване от ключ. С рефлекса си на ловец, имал стотици премеждия по света. Куинси Морис светкавично посочи мястото, което всеки от нас трябва да заеме. Ван Хелсинг, Харкър и аз се скрихме зад вратата, така че когато тя се отвори, да застанем между нея и вампира. Годалминг и Куинси препречиха прозореца. Няколкото секунди, които изтекоха, ни се сториха кошмарно дълги. Графът не бързаше, което означаваше, че допуска възможността за някаква изненада.

Той се озова в помещението с внезапен скок, така че колкото и да бяхме подготвени, се стреснахме. В движенията му имаше нечовешка гъвкавина. Пръв измежду нас реагира Харкър, който се хвърли пред вратата на вътрешната стая. Щом ни видя, вампирът ни отправи една злобно-лукава усмивка, която откри дългите му зъби и тутакси се превърна в презрителна гримаса. Но изражението му отново се промени, когато видя, че всички едновременно тръгваме към него. Жалко, че не бяхме обмислили по-добре плана си за нападение, защото в същия миг се улових, че се питам какво всъщност трябва да направим. Не знаех дори, дали оръжията, които размахвахме, ще послужат за нещо. Очевидно Харкър бе вече решил да провери това, тъй като вдигна един голям извит нож и внезапно нападна. Ударът бе и силен, и бърз, но графът с дяволска бързина успя да го избегне. Следващия миг острието се заби в сърдечната му област, като при това разпра дрехата му и по земята се разсипаха куп банкноти и монети. Изразът на лицето на графа бе станал тъй застрашителен, че изпитах страх за Харкър, чийто нож вече се спускаше за нов удар. Тогава, инстинктивно се спуснах напред, издигайки пред себе си разпятието и нафората. Почувствах някаква необичайна сила да преминава по ръката ми, така че почти не се учудих, като видях чудовището да отстъпва, още повече, че и другите бяха тутакси последвали моя пример. Невъзможно е да се опишат бесът и разочарованието, които се излъчваха от графа. Восъчното му лице прие зеленикав оттенък, очите му запламтяха още по-зловещо, а розовият белег на челото му започна да се червенее като прясна рана. Внезапно той се шмугна край Харкър и сграбчвайки пътем колко то се може повече от парите, пръснати по пода, се хвърли през прозореца сред оглушителен шум от счупени стъкла.

Всички се впуснахме натам и погледнахме към двора. Той стоеше в средата му невредим и с вдигнато към нас лице извика:

— Мислехте си, че ще можете да се справите с мен! Така, в редичка сте като телета в кланица. Ще съжалявате за всичко. Всеки един от вас! Въобразявате си, че сте ме оставили без скривалище, но аз разполагам с много други. Моето отмъщение тепърва предстои. Разпръснал съм убежищата си по целия свят и времето е на моя страна. А жените, които обичате, вече ми принадлежат…