Брам Стокър - Дракула

Когато затворихме зад себе си вратата на параклиса, професорът каза с възтежък глас:

— Вече свършихме добра работа. Дано имаме същия успех на другите места, така че към залез-слънце мисис Мина да бъде спасена.

Докато преминавахме през парка, поемайки в посока на гарата, погледнах загрижено към болничната сграда и зърнах Мина, надвесена от прозореца на стаята ни. Махнах й с ръка, като същевременно й кимнах с глава, давайки й да разбере, че начинанието ни е минало благополучно. Тя отвърна по същия начин, с което показа, че е разбрала.

Влакът пристигна веднага и се качихме в него.

Пикадили, по обед. Преди да стигнем до улица Фенчърч, лорд Годалминг ми каза:

— Куинси и аз ще отидем да доведем ключар. Вие ще останете тук с професора и Джек. Така ще привличаме по-малко вниманието. Моята титла ще ни спести обяснения с ключаря и с евентуален полицай, който би могъл да прояви интерес към нас. Междувременно ще бъде добре да останете в парка, на някое място, откъдето къщата се вижда. Щом видите, че ключарят си е свършил работата и си тръгва, елате.

— Добре намислено! — изкоментира Ван Хелсинг.

Всичко мина според предначертанията. Отдалеч наблюдавахме, как доведеният ключар за кратко време успя да отключи вратата и си отиде. Малко след това всички се бяхме вече събрали в къщата. От първия бегъл поглед, който хвърлихме на интериора, разбрахме, че графът често е пребивавал тук. Тръгнахме на оглед заедно, почти долепени един о друг от страх да не бъдем нападнати изневиделица. В столовата намерихме осем сандъка с пръст. Осем от деветте, които търсехме! Нашата работа не бе приключена и нямаше да приключи, докато не намерим липсващия. След тази констатация „стерилизирахме“ наличните по вече описания начин и бидейки вече уверени в това, че графът в момента не е там, продължихме претърсването.

След като обиколихме всички помещения от тавана до мазето, стигнахме до заключението, че всички принадлежности на графа са събрани в столовата. Върху масата в нея, имаше документи за собственост на къщите в Пикадили, Майл Енд. Бърмъндси, карти, пликове; писалки и мастило. Имаше също и дрехи, четки, гребен, леген и канче… Легенът се оказа пълен с мръсна и кървава вода. Накрая открихме връзка ключове с най-различен размер и вид, вероятно за другите му къщи. Годалминг и Морис си записаха адресите на тези къщи и излязоха, взимайки ключовете със себе си. Останалите търпеливо зачакахме тяхното завръщане… или това на графа.

3 октомври. Времето в очакване на завръщането на Годалминг и Куинси Морис течеше крайно мъчително. За да ни поразсее малко, професорът ни разказа някои от нещата около графа, за които го бе осведомил приятелят му Арминиус от Будапеща.

— Приживе Дракула бил необикновен човек: боец, държавник, учен, алхимик… Имал блестящ ум, знания, надхвърлящи тези на който и да е негов съвременник, и сърце, непознаващо нито страх, ни угризения. Така по някакъв начин и вероятно с помощта на окултни познания умствената му енергия се запазила след физическата му смърт, макар че изглежда, паметта му не е непокътната. В някои отношения е като дете, но е в непрекъснат процес на растеж и съзряване, доколкото в случая могат да бъдат употребени тези понятия. Той експериментира, и то сполучливо, и ако не сме ние да се изправим насреща му, ще стане родоначалник на нов вид същества, чийто път ще минава по-близо до смъртта, отколкото до живота.

— Ох, и стана така, че всичко това се обръща срещу жена ми! — изстена Харкър. — А по какъв начин експериментира? Ако знаем повече по този въпрос, може би по-лесно ще го победим.

— Още със своето пристигане той започна бавно, но сигурно да изпробва силата и възможностите си; детинският му, но огромен мозък работи. Ние не можем да знаем каква част от него е била загубена със смъртта и какво ново е придобил при неестествения и запретен от Бога и природата досег с непознатите измерения на отвъдното. Но за нас инфантилността на ума му е добре дошла, защото ако още в самото начало се бе сетил да опита някои неща, отдавна щеше да е извън нашия контрол. Мисълта, че разполага с векове пред себе си му позволява лукса да не бърза.

— Май не схващам всичко — каза Харкър. — Обяснете се с думи прости.

— Ще се опитам, младежо — отзова се професорът, хващайки го приятелски за рамото. — Нали видяхте как той изпробва знанията си? Послужи си с лудия зоофаг, за да проникне в болничната сграда. Но не това е най-значимото. В началото сандъците му биваха транспортирани от други, докато той не разбра, че би могъл да върши това и сам. По този начин никой друг освен него не ще знае местоположението на убежищата му. Ала не се отчайвай, приятелю; той прибягна до това твърде късно. С изключение на едно, всичките му леговища бяха очистени и неутрализирани и преди слънцето да залезе нашата задача ще е изпълнена. Вече не ще разполага с никакво скривалище. Часовникът ми сочи един часа и ако всичко е наред, Артър и Куинси трябва да са на път за насам. Днес е наш ден и е нужно да напредваме внимателно, без да изпускаме никаква възможност.