Брам Стокър - Дракула

Лорд Годалминг се изправи.

— Мога да улесня нещата. Ще разпоредя по телеграфа на хората си да държат в готовност в наше разположение коне и екипажи.

— Вижте Артър. — обади се Морис — добра идея е да разполагаме с коне, в случай че ни се наложи да се придвижим бързо от едно място на друго, но що се отнася до екипажите, не ти ли се струва, че твоите карети с хералдически знаци по тях твърде много ще привличат вниманието? Моето мнение е при нужда да наемаме файтони.

— Куинси има право — отсече професорът. — Нашето начинание е трудно и тайно и трябва да го вършим, без да вдигаме шум.

Мина ни слушаше с голямо внимание и с радост забелязах, че разговорът като че ли я отвлича от мислите за ужасното й преживяване от миналата нощ. Но в същото време не ми убягваше от вниманието, че бе бледа като труп, а страните й — хлътнали. Дори ми се стори, че устните и са започнали да се свиват, от което върховете на зъбите й се показваха малко по-начесто от обичайното. Кръвта ми се смрази, когато за кой ли път отново си спомних за съдбата на Люси.

Като стигнахме до обсъждането на плана за действие, изникнаха нови съмнения. Накрая се споразумяхме, че преди да тръгнем към Пикадили, ще унищожим най-близкото убежище на графа.

Що се отнася до това, как да се разделим, професорът изказа мнението, след минаването ни през Карфакс всички да влезем в къщата на Пикадили, а след това той, доктор Сюърд и аз да останем на място, докато лорд Годалминг и Куинси Морис се насочат към Уолуърт и Майл Енд, за да неутрализират останалите убежища. Професорът отбеляза, че съществува вероятността Дракула да пристигне в Пикадили през деня, което би наложило да се сразим с него там. Решително се противопоставих на плана, що се отнася до ролята ми в него, обявявайки намерението си да остана да пазя Мина. Тя обаче възрази, като между другото изтъкна, че дори и така сме недостатъчно на брой срещу извънмерната сила на графа. Накрая се наложи да отстъпя, защото тя се оказа непреклонна.

След като закусихме, Ван Хелсинг стана и каза:

— А сега, приятели мои, да тръгваме в нашето страшно дело. Въоръжени ли сте с всичко необходимо, както онази нощ, когато за пръв път посетихме убежището на неприятеля ни?

Уверихме го, че всичко в това отношение е наред и той продължи:

— Това е добре. А що се отнася до вас, мисис Мина, ще бъдете в безопасност до залез слънце, а ние до тогава ще сме се върнали… ако въобще се върнем. При все това ми позволете да ви осигуря защита срещу евентуално посегателство. Вече окачих на вратата на спалнята ви някои неща, които, както знаем, не ще позволят влизането на вампира. А сега ще докосна челото ви с това парче нафора. В името на Отца и Сина, и…

И се разнесе отчаян вопъл, който смрази сърцата ни. Допирът на нафората о челото й й бе причинил непоносимо изгаряща болка. Бедното ми момиче бе на мига разбрало значението на този факт и ужасът от него, както и самата болка бяха намерили израз в този потресаващ вик. Още ехото от него не бе заглъхнало и тя се смъкна на пода, коленичейки, и със скрито от разкошната й коса лице застена:

— Аз съм осквернена! Аз съм осквернена! И Всевишният отказва допир с плътта ми…

Аз се наведох и я прегърнах. Приятелите ни наблюдаваха сцената със сълзи на очите. Тогава Ван Хелсинг каза:

— Мила мисис Мина, Бог ще махне проклятието от вас, когато свърши това, което сме предприели в Негово име. Дотогава ще носим кръста си, както Синът му го е носил по Негова воля.

Думите му вдъхнаха надежда и решимост. И Мина и аз почувствахме това. Всички коленичиха до нас и се заклехме да вървим твърдо и докрай в предначертанията си.

Беше време да тръгваме, така че се простихме с Мина по незабравимо патетичен начин, тъй като никак не бе сигурно дали въобще ще се видим пак.

Влязохме в дома Карфакс без никакво затруднение и заварихме всичко както си беше първия път. Там не намерихме нито книжа, нито някакъв признак, че къщата е била ползвана по някакъв начин, а и разположението на сандъците в параклиса бе непроменено. Заставайки пред тях, професорът каза тържествено:

— А сега, приятели, трябва да стерилизираме тази пръст. Има някаква причина, за да я докара тъкмо нея толкова отдалеч. Но каквато и да е тя, ние ще я осветим.

Докато говореше, той извади някакви инструменти от чантата си и с тяхна помощ отвори единия от сандъците. Мирисът на пръст не бе никак приятен, но нашето внимание бе съсредоточено върху професора, който извади едно парче нафора, постави го в пръстта и отново затвори сандъка. После на същата процедура с наше участие бяха подложени и останалите сандъци, след което външно по нищо не личеше, че са били пипани.