Брам Стокър - Дракула

Още недоизказал се, той натисна бравата, но безрезултатно. Веднага всички вкупом се хвърлихме върху вратата и за малко не се изсипахме един връз друг върху пода на спалнята. Истината е, че професорът се просна все пак и преди още да се е надигнал, аз видях нещо, което смрази кръвта във вените ми.

На леглото лежеше Джонатан Харкър с порозовяло лице и дишащ възтежко като в дълбок сън. Облечена в бяла нощница, неговата съпруга бе коленичила до леглото, а до нея с гръб към нас стоеше висок и слаб мъж в черно. Това бе графът. С лявата си ръка той държеше и двете длани на мисис Харкър, а с дясната й натискаше врата, така че лицето й да бъде долепено до торса му. Бялата й нощница бе оцапана с кръв, а и една тънка струйка се стичаше по разголената гръд на графа. В момента, в който нахълтахме в стаята, Дракула обърна лице и прикова в нас пъкления си поглед, за който досега бях само чувал. Червени пламъци горяха в очите му, излъчващи сатанинска страст; широките ноздри на орловия му нос трептяха, а острите зъби, показващи се от окървавената му уста, допълваха вида му на див звяр. С един замах отхвърли жертвата си върху леглото и скочи към нас. Ала тогава професорът вдигна срещу него опаковката с нафора. Графът рязко се спря, така, както бе сторила и Люси пред гробницата, и отстъпи назад. И продължи да отстъпва, тъй като ние тръгнахме напред с разпятия в ръка. Един голям облак, който пресичаше небето, покри луната и внезапно падна мрак. Когато Куинси запали газовия фенер, видяхме само нещо като разсейваща се пара. Ван Хелсинг, Арт и аз се приближихме към мисис Харкър. Изведнъж тя нададе такъв див и отчаян вопъл, че мисля, ще звучи в ушите ми до сетния ми ден. Лицето й бе бледо като на смъртник и това бе подчертано още повече от кръвта, с която бяха покрити устните, страните и брадичката й; кръв капеше и от шията й, а очите й излъчваха безумен ужас. Тя вдигна към лицето си длани, върху чиято белота се открояваха червените следи, оставени от хватката на графа, и изпусна тих и жален стон, изразяващ безкрайно страдание. Ван Хелсинг грижливо я наметна, а Артър, след като я погледна известно време с безизразен поглед, се втурна навън. Ван Хелсинг прошепна в ухото ми:

— Джонатан е в нещо като сънно вцепенение, от онези, които знаем, че вампирът може да причинява. Не можем нищо да направим за нещастната мисис Харкър, докато не дойде на себе си. Междувременно ще събудим него.

И той накваси една кърпа със студена вода и започна да разтрива лицето на Джонатан с нея. Аз отидох до прозореца и погледнах навън. Луната отново осветяваше всичко и видях Куинси Морис, който пробяга през моравата и се скри зад едно голямо дърво. Тъкмо се питах какво ли прави там, когато чух нечие силно възклицание зад гърба си. Обърнах се. Това беше Харкър, който току-що се бе събудил. Рязкото движение, което той направи, върна съпругата му към действителността и тя протегна ръце към него, като да го прегърне. Обаче тутакси ги свали, и свивайки лакти, закри с длани лицето си, като трепереше цялата.

— В името господне, какво означава всичко това? — извика Харкър. — Доктор Сюърд, доктор Ван Хелсинг, кажете ми какво става! Какво се е случило? Каква е тази кръв? Боже мой, боже бой! И нас ли ни сполетя тази участ? — Падна на колене и сплитайки пръстите на ръцете си, продължи: — Милост за нея, Господи! Помогни ни, помогни ни!

После рязко скочи от леглото и започна да се облича. Мъжеството му въпреки всичко го бе задействало.

— Кажете ми всичко! — пак изкрещя той, докато си нахлузваше панталона. — Доктор Ван Хелсинг, направете нещо, за да я спасите! Той не може да е отишъл много далеч. Пазете я, а аз отивам да го търся…

Съпругата му, превъзмогвайки състоянието си на невъобразим ужас и страдание, успя да съобрази, че той ще се изложи на опасност и като забрави за собствената си болка, се вкопчи в него с вика:

— Не, скъпи! Достатъчно изстрадах тази нощ, та сега да мога да понеса и страха, че нещо ще се случи и с теб. Трябва да останеш с мен и с приятелите ни, сред които ще си в сигурност.

Казвайки това, тя го бутна да седне на края на кревата, като продължаваше да го държи отчаяно. Ван Хелсинг и аз положихме усилия да ги успокоим. Със спокойно движение професорът извади златното разпятие и заяви с метални нотки в гласа си:

— Не се страхувайте, скъпа приятелко. Ние сме тук и докато това е в ръцете ни, никаква нечиста сила не е в състояние да се доближи до вас. Сега сте в безопасност. Необходимо е да запазим хладнокръвие, за да можем да се съберем и да обсъдим по-нататъшните си действия.