Брам Стокър - Дракула

Възнамеряваме между изгрев и залез-слънце да стерилизираме всичката „импортна“ пръст, за да можем по този начин да хванем натясно графа в състояние на немощ и без убежище. Ван Хелсинг отиде в Британския музей с цел да издири някои трудове и трактати от старинната медицина. Старите лечители и лекари са взимали под внимание някои неща, пренебрегнати или направо отхвърлени от приемниците им през следващите столетия; в случая професорът се надяваше да попадне на описания на някои средства против вещици и демони, които биха, могли да ни послужат.

Понякога си мисля, че сме всички умствено болни и че един ден, като се огледаме, ще се окажем стегнати в усмирителни ризи.

По-късно. Пак се събирахме. Изглежда, че вървим към нещо и че действията ни утре може би ще положат началото на края. Питам се дали спокойствието на Рънфилд не е свързано с това. Ако можех да знам какво е станало в ума му от разговора ми с него до новото му отдаване на лова на мухи, колко неща щяха да ми се изяснят! В момента чувам неистов вопъл, идващ като че ли именно от неговата стая…

В кабинета ми стремглаво нахълта санитарят, за ми съобщи, че на Рънфилд му се е случила някаква злополука. Чул го да вика и когато отишъл да го види, го намерил на пода, легнал по очи и целия облян в кръв. Тръгвам натам…

3 октомври. Когато се озовах при Рънфилд, той лежеше на пода в прясна и бляскава локва кръв. Лицето му представляваше ужасна рана; трудно бе да се каже от пръв поглед дали бе удряно или раздрано от дълги нокти. След като ми помогна да го обърна по гръб, санитарят изрази предположението, че му е счупен гръбначният стълб, обръщайки ми внимание на обстоятелството, че дясната ръка и десният крак на душевноболния са парализирани и че по всичко изглежда в същото състояние да е и дясната част на лицето му, доколкото можеше вече да се говори за такова. Човекът беше озадачен, защото не можеше да си представи, как са станали и двете неща едновременно: и да си е удрял лицето о пода, и да си е счупил гръбначния стълб. Особено последното го хвърляше в недоумение.

— Идете да доведете доктор Ван Хелсинг — наредих му аз. — Кажете му да дойде веднага.

Професорът дойде начаса по халат и чехли. Като видя потърпевшия, се върна обратно и не след дълго се появи отново, вече облечен, носейки чанта с хирургически инструменти.

— Нека санитарят излезе — прошепна ми той в ухото. — Ще е добре да бъдем сами, когато Рънфилд дойде в съзнание след операцията.

Така че освободих санитаря и внимателно заоглеждах пациента. Установихме и фрактура на черепа. Мнението на Ван Хелсинг бе, че трябва да оперираме незабавно, преди да е станало твърде късно. Вече подготвяхме необходимото, когато на вратата се почука и аз отворих. В коридора стояха по пижама Артър и Куинси.

— Можем ли да влезем? — попита Артър. — Чух, че санитарят вика професора и му говори за някакво произшествие…

Пуснах ги да влязат и те в хор изпуснаха възклицания на удивление и състрадание. А Ван Хелсинг каза:

— Ще изчакаме известно време, за да определим кое е най-подходящото място за отваряне. Така ще можем да измъкнем съсирека бързо, тъй като е очевидно, че кръвоизливът се увеличава.

Минутите се заизнизваха мъчително бавно. Непрекъснато си мислех какви ли ужасни слова би могъл да произнесе Рънфилд, ако дойде в съзнание. Мълчанието ставаше нетърпимо. Погледнах към другарите си и видях, че лицата им изразяват напрежение, не по-малко от моето. По едно време състоянието на злощастника се влоши и ние разбрахме, че е възможно да умре всеки момент. Аз и професорът се спогледахме. Той каза с драматичен глас:

— Нямаме време за губене. Вероятно това, което би могъл да каже, ще предотврати смъртта на мнозина. Да оперираме над ухото.

И без да казва нищо повече, той се впусна в операцията. Отначало дишането на Рънфилд продължаваше да е едва доловимо, но после изведнъж си взе дъх толкова дълбоко, че сякаш гърдите му щяха да се пръснат. Отвори очи, но те останаха неподвижни и безжизнени. Малко по малко обаче погледът му доби блясък и израз на радостна изненада.

— Ще бъда мирен, докторе — прошепна с въздишка на облекчение. — Кажете им да ми свалят усмирителната риза. Сънувах ужасен сън, който така ме изтощи, че не мога и да мръдна. Какво е станало с лицето ми? Боли ме.

— Разкажете ни съня си — обади се професорът.

— А, доктор Ван Хелсинг е тук? — зарадва се Рънфилд. — Толкова любезно е от ваша страна, че сте дошъл. Дайте ми малко вода; устните ми са пресъхнали. След това ще се опитам да ви разкажа съня си…