Брам Стокър - Дракула

— Добре, шефе. След като тъй арабийската се отнесохте с мен. — (бях му дал половин суверен) — ще ви кажа какво зная. Чух, че един тип на име Блоксъм и негов колега преди няколко дни са свършили подобна прашна работа в някаква стара къща в Пърфлийт. Та може и този Блоксъм да ви поразкаже туй-онуй.

Обещах му, че ако успее да научи адреса на този човек, ще му дам още един суверен. Смолет изгълта чая си наведнъж, стана от масата и каза, че ще се опита да свърши тази работа веднага. Но като стигна до вратата, се спря и се обърна.

— Вижте какво, шефе, всъщност няма смисъл да стоите тука. Не знам дали ще мога да намеря сам веднага. А ако го намеря, може да се е насвяткал вече. Най-добре ще е да ми оставите един плик с адреса си отгоре, а аз, като поразузная, ще ви уведомя по пощата къде можете да го видите. Съветвам ви да се срещнете с него рано сутринта, докато не е решил да си оправя махмурлука.

Съгласих се и след като му оставих плика, както искаше, се прибрах. Тази вечер се чувствам уморен и се нуждая от сън. Мина спи дълбоко и е по-бледа от когато и да било. Трябва да продължавам да бъда твърд и да не споделям с нея нищо. Смятам, че това не ще ми е много трудно, като се има предвид, че тя се отнася с разбиране и не проявява излишно любопитство.

2 октомври. Това бе дълъг и наситен ден. Още по първата поща получих плика си с един мръсен къс хартия вътре, на който бе написано: „Сам Блоксъм, Коркрънс 4, Нотърс Корт, улица Бартъл, Уолуърт.“

Когато ми донесоха писмото, се намирах още в леглото. Станах, без да събуждам Мина. Стори ми се още по-бледа и реших, след като се върна този път, да я изпратя в Екситър. У дома ни ще се почувствува по-добре. Видях се за малко с доктор Сюърд и го уведомих къде отивам, като обещах да се върна колкото се може по-рано и да ги поставя в течение на резултатите от проучването ми. Тръгнах за Уолуърт и след като се озовах там, се наложи да пообикалям малко, докато най-после намеря Блоксъм. Той се оказа буден и смислен мъж, макар и външният му вид и начинът му на говорене да бяха доста грубички. Предварително му обещах, че ще си платя за сведенията и тогава той ми каза, че е правил два курса с каруца между Карфакс и една къща в Пикадили, при което превозил общо девет големи сандъка. Попитах го за номера на въпросната къща в Пикадили. Той отвърна:

— Номерът ми излетя от куфелницата, ама къщата е близо до една нова бяла черквичка. Тази къща е също наблъскана с прах и строена кой знае кога, без да е все пак чак толкоз стара като оная в Карфакс.

— Как влязохте в тези къщи, след като и двете са необитаеми?

— Старецът, дето ме нае, ме чакаше в къщата в Пърфлийт. Той самият ми помогна да вдигна сандъците и да ги натоваря на каруците. За него мога да кажа, че е най-якият тип, който някога съм виждал. А иначе човек като го гледа така на бая лазарника и толкоз изпосталял, че и сянка не хвърля, никога не би и помислил такова нещо. Аз, дето никак не съм от най-кекавите, се потя от едната страна, а него го гледам и се шашвам — повдига с една ръка и хич му не мига окото. Га че държи пакетче чай!

— А как влязохте в къщата на Пикадили?

— Той беше и там. Изпреварил ме е някак си, защото когато позвъних, пак той ми отвори и ми помогна да разтоваря сандъците.

— И деветте?

— Да. С първия курс прекарах пет, а с втория — четири. От цялата тази работа така ми пресъхна устата, че като се върнах вкъщи, не си спомням колко бири съм изпил…

— Касите в холното помещение ли останаха?

— Да. В един голям и съвсем празен хол.

— Но така или иначе, не си спомняте номера на къщата?

— Не, ама ще я разпознаете лесно. Фасадата й е каменна, а стълбите, дето водят към входа, са бая височки.

Стана ми ясно, че не ще имам затруднения в намирането на къщата и тръгнах за Пикадили. Давах си пълна сметка за това, че времето е драгоценно. Графът можеше да продължи „разпределителната“ си работа така, че да изгубим следите на някои сандъци — ложета, което щеше изключително много да ни затрудни. Пристигайки в Пикадили Циркъс, освободих файтона, който бях наел, и тръгнах на запад. Когато се озовах пред къщата, отговаряща на описанието, я огледах внимателно, но тя се оказа буквално херметически затворена и нищо не можех да предприема. Разпитах неколцина съседни обитатели. Те казаха, че наскоро някой е заел изоставената къща, но кой — не знаеха. Един от тях си спомни, че преди това отпред имало табела с надпис „Продава се“, на която фигурирало името на фирмата „Митчел, синове и Кенди“. Не желаейки да проличи прекомерният ми интерес, им благодарих по възможно най-естествен начин и отидох в Бъркли, където в един справочник открих адреса на въпросната фирма за покупко-продажби.