Брам Стокър - Дракула

1 октомври. Странна ми е резервираността на Джонатан, след като толкова дълго време сме си имали пълно доверие и сме си доверявали всичко. Тази сутрин, разговаряйки с мен, умишлено избягваше значителните теми. Ако и да беше по-нежен и внимателен от всякога, не спомена нищо за случилото се в къщата на графа. Аз се разплаках като глупачка, въпреки че зная, че всичко, което прави, е за мое добро. Но така или иначе вероятно един ден ще ми разкаже всичко.

Снощи, непосредствено след излизането на мъжете, си легнах, просто защото те ми препоръчаха така да сторя. Колкото и да се напрягам, не мога да си спомня как и кога съм заспала. Това, което помня, е, че по едно време кучетата се разлаяха, а от стаята на Рънфилд, намираща се точно отдолу, се дочуха странни звуци. После тишината, която настъпи, бе толкова дълбока, че се стреснах, станах и отидох до прозореца. В безмълвието навън не се забелязваше никакво движение; като че ли смъртта бе простряла саван над всичко. При все това една белезникава мъгла бе започнала едва забележимо да се придвижва към зданието. Когато се върнах в леглото си, усетих, че ме обхваща нещо като летаргия и полежах така известно време, без да мога да заспя напълно. Не знаейки какво да правя, за да се успокоя, пак станах и погледнах през прозореца. Видях, че мъглата се е разпростряла досами стената и сякаш като жива се опитва да влезе през прозорците. Нещастният умопобъркан сега се развика по-силно от преди и без да мога отчетливо да чуя думите му, в самия тон, с който ги произнасяше, имаше страстно умолителни нотки. Малко след това се разнесоха шумове като от борба и се досетих, че пазачите се опитват да го обуздаят. Толкова се разтревожих, че изтичах обратно в леглото си и си запуших ушите с длани, за да не чувам нищо. Сигурна съм, че в този момент не ми се спеше, но въпреки това съм заспала. Това, което сънувах впоследствие бе повече от тягостно…

Мъглата започна да изпълва стаята. Не можех да разбера дали съм забравила да затворя прозореца или пък тя се процежда през процепите му. Понечих да стана и да проверя, но крайниците ми се оказаха обхванати от необяснима слабост. Пламъкът на газената лампа се снижи. Сред изпълнилата стаята плътна белота изплуваха две огнени очи, подобни на онези, които бях видяла при залез слънце, когато се намирах на възвишението заедно с Люси. Някакво продълговато бяло лице се приближаваше към мен…

Не ми се иска подобни кошмари да се повтарят, тъй като след това бях така уморена, че все едно не си бях лягала. Ще трябва да поискам някакво успокоително от доктор Ван Хелсинг или от доктор Сюърд.

2 октомври, 10 часа вечерта. Вчера можах да спя и не сънувах нищо. Сънят ми трябва да е бил много дълбок, защото не чух кога Джонатан си е легнал. Въпреки това днес се чувствам ужасно отпаднала и без настроение. Този следобед Рънфилд поиска да ме види и аз се отзовах. Бедничкият бе много любезен и когато се разделихме след един разговор от общ характер, целуна ръката ми и ми пожела дано Бог да бди над мен. Много ме трогна и след това плаках, като си мислех за него. Джонатан и останалите отсъстваха до вечерта и се завърнаха много уморени. Направих всичко възможно да ги разведря малко и с това позабравих колко изнемощяла се чувствам самата аз. След вечеря ме изпратиха да си легна под предлог, че ще отидат да изпушат по една цигара заедно, но аз зная, че искаха да останат насаме, за да разискват станалото през деня. По вида на Джон разбрах, че има нещо важно да им разкаже. Поисках от доктор Сюърд успокоително и той ми даде. Вече го взех и сега малко съжалявам, защото не бих могла да се събудя, ако обстоятелствата го изискват.

1 октомври. Намерих Томас Снелинг у дома му на Бътнал Грийн, но за съжаление той не бе в състояние да си спомни каквото и да било. Човекът от рано бе започнал да се налива с бира и жена му, която ми се видя доста свястна, ме осведоми, че той е само помощник на Смолет, който бил главният отговорник за работата. Тогава се отправих към Уолуърт и там открих Джоузеф Смолет, тъкмо когато седнал по риза пиеше чая си. Оказа се интелигентен и почтен индивид, олицетворение на предприемчивия работяга. Помнеше с точност инцидента със сандъците и в един бележник, който измъкна от задния джоб на панталона си, намери адресите, където са били откарани. Шест от тях — на улица Чиксенд 197, Майл Енд Ню Таун, а други шест — в Джамайка Лейн, Бърмъндси. Ако графът е решил да пръсне своите призрачни убежища из Лондон, със сигурност не ще се задоволи само с две зони от града. Попитах Смолет дали би могъл да ми каже местоназначенията на останалите сандъци, откарани от Карфакс. Той отговори: