Брам Стокър - Дракула

Не повече, от минута по-късно той бе сред нас и ни обясняваше.

— Извърших глупост и отново ви моля да ме извините. Просто докато професорът говореше, забелязах, че един огромен прилеп е кацнал на перваза на прозореца. Тъй като под влияние на текущите събития изпитвам такъв ужас от тези животни, та чак не ги понасям, не се сдържах и излязох да му тегля един куршум, както неизменно правя през последните нощи, всеки път, когато видя някое от тях.

— Успя ли да го раниш? — попита Ван Хелсинг.

— Не зная; по-скоро — не, защото излетя сравнително нормално по посока на гората.

Морис зае отново мястото си и професорът поде:

— Трябва да открием всеки един от тези сандъци и когато бъдем готови, да убием вампира в леговището му. Ще бъде необходимо да стерилизираме пръстта в тях, та да не може да се приютява. Ще се стремим да го намерим и да се нахвърлим върху му през следобедните часове, когато е най-безпомощен. А сега, що се отнася до вас, мисис Мина, тук приключва вашето сътрудничество. Животът ви е прекалено скъп за нас, за да ви подлагаме на подобни рискове.

Лицата на мъжете, включително и това на Джонатан изразиха такова одобрение на думите му, че не ми остана нищо друго, освен да се съглася.

— Тъй като няма никакво време за губене, — продължи Морис — аз съм на мнение да отидем веднага да огледаме къщата на вампира. Времето е скъпо, а бързите действия от наша страна ще ни позволят да спасим много набелязани от него жертви.

И така аз останах сама със стегнато сърце, въпреки че пред тях успях да скрия силната си тревога. Преди да тръгнат, ме посъветваха да си легна и да спя. Като че ли бих могла пред лицето на такива опасности!

1 октомври, четири часа сутринта. Тъкмо се готвехме да излезем, когато ми бе предадено, че Рънфилд настоявал да ме види спешно. Казах да му предадат, че това ще стане сутринта, защото сега съм много зает, но санитарят ме посъветва да се отзова на искането му; в противен случай бил сигурен, че пристъпите на буйство ще се подновят. Приятелите ми настояха да ме придружат, така че в стаята на пациента влязохме вкупом.

Заварихме го много неспокоен, но обноските и начинът му на говорене съвсем не бяха характерни за един маниак. Помоли ме да го изпиша и да му позволя да се върне веднага вкъщи. Обоснова молбата си с аргумента, че напълно е оздравял и се обърна за подкрепа в този смисъл към приятелите ми, като в същото време ми направи забележка, че не съм му ги представил. Тогава му ги представих един по един и за наше удивление той намери думи на възхвала за всеки от тях, като показа, че е запознат с професията и заниманията му.

— Опасявам се, доктор Сюърд. — продължи след това Рънфилд — че вие не си давате ясна сметка колко сериозни са основанията за моето желание. Искам да си тръгна веднага. Още в този миг, ако е възможно.

Прочитайки по лицето ми отказ, се обърна към останалите.

— Не бих се молил така, но го правя не за себе си, а за доброто на други. Не съм свободен да ви обясня мотивите си, но мога да ви уверя, че съм ръководен от възможно най-благородния подтик, възникнал от високо чувство за дълг. Ако можехте да надникнете в сърцето ми, щяхте да одобрите чувствата, които ме движат, и да ме броите между най-добрите си и лоялни приятели.

Ван Хелсинг заговори пръв и бях изненадан, че го прави като към равен нему.

— Не бихте ли ни обяснили искрено каква е всъщност причината да искате да си отидете още тази нощ?

— Доктор Ван Хелсинг, съжалявам много, но не мога да ви кажа нищо. В тези работи не съм господар на езика си, иначе нямаше да се поколебая да говоря. Само ви моля да ми имате доверие. Ако ли пък не, отговорността не ще бъде моя.

Считайки, че е вече време да се прекрати тази сцена, която започваше да прилича на трагикомедия, се отправих към вратата с думите:

— Хайде, приятели, имаме много за вършене. Лека нощ, Рънфилд.

Едвам се бях доближил до вратата и с пациента стана нова промяна. Хвърляйки се на колене на пода, вдигна умолително ръце и изля цял поток от жални увещания, като в същото време по бузите му обилно се стичаха сълзи.

— Умолявам ви, доктор Сюърд, оставете ме веднага да изляза от тази сграда. Изпратете ме както и където си искате, дори да бъда окован във вериги и съпровождан от пазачи с камшици. На всичко съм готов, само и само да ме няма тук. Вие не знаете какво правите, като ме задържате в болницата. Говоря ви от все сърце… от все душа. Не подозирате на кого нанасяте вреда, нито пък аз мога да ви го кажа. В името господне ме измъкнете оттук и спасете душата ми от всякаква вина! Не ме ли чувате? Не можете ли да ме чуете? Не разбирате ли, че сега съм здрав и говоря сериозно? Не съм някой луд в състояние на пристъп, а съвсем разумен човек, борещ се за спасението на душата си. Чуйте ме!