Катрин Стоун - Дарове на любовта

Тя отвори кутийката с разтрепераните си бледи пръсти. Вътре, върху луксозна кадифена поставка, лежеше диамант — пламтящ огън в неразтапящ се лед, бижу, прекрасно изработено в най-добрите традиции на Тифани.

— Ник…

— Ще се омъжиш ли за мен, Рейвън?

Ник наблюдаваше замъглените от напиращите сълзи очи. Той ставаше свидетел на борбата между мнението й за себе си и това, в което трябваше да повярва, благодарение на тяхната любов. И когато накрая любовта започна да побеждава съмненията й, в погледа й се прокрадна притеснение.

— Рейвън?

— Ами момичетата?

— Признавам, че не знаех как точно да постъпя — усмихна се той. — Реших обаче, че първо трябва да говоря с теб. Пръстенът стана готов едва днес, но мислех да поискам ръката ти още в Санта Барбара. Възнамерявах заедно да обсъдим как да им съобщим, когато получех твоето съгласие. Такива бяха плановете ми, но изглежда и момичетата са правели заговор зад гърба ни. Снощи свикаха семеен съвет, на който категорично пожелаха да разберат дали имам чувства към теб и какво възнамерявам да правя по-нататък.

Ник замълча, за да изпие с устни една прокраднала се по страните й сълза.

— Според мене бяха притеснени, че не сме заедно през уикенда. Когато някой член от семейството е болен, останалите трябва да бъдат с него, да го обичат и да му помагат. Те те обичат, Рейвън. Аз също. Обичаме те.

Рейвън си мислеше, че предишния ден е изплакала всичките си сълзи. Лъжеше се. Те отново напираха да се излеят.

— Позволи ми да страдам заедно с теб, Рейвън — прошепна Ник, забелязал нейната тъга. — То беше и мое дете. Позволи ми да остана с теб, да поговорим за него и да обсъдим бъдещето си. А на сутринта ще посетим заедно доктора. Съгласна ли си?

Тя поклати утвърдително глава. Искаше да прошепне „Благодаря“, но се спря. Това би могла да го каже някогашната жена, чиито жестове на учтивост бяха посрещани с недоверие. Сега от сърцето й напираха да се излеят други думи, които разкриваха нейната вътрешна убеденост, че и тя — киселинното дете — все пак имаше какво да даде от себе си.

Рейвън вдигна глава към мъжа, който бе направил толкова много за нея, и прошепна в упоение:

— Обичам те.

— Това е Николас Голт. — Рейвън се обърна се към току-що влязлата в стаята лекарка и тихо добави: — Бащата на бебето.

— Добре дошли — поздрави усмихнато Сара Рокуел.

— Здравейте. Искам да бъда до Рейвън по време на всичко, планирано за днес — прегледа и кюртажа… всичко. Обещах, че ще й държа ръката през целия ден, и няма да си отида за нищо на света.

— Тогава защо не започнем веднага с прегледа? — предложи гинеколожката.

Ник видя малко от процедурата, на която присъстваше за пръв път в живота си, но знаеше, че Сара Рокуел не причинява болка на Рейвън, защото нейната бледа ръка, впита в неговата, не помръдваше.

— Как се чувстваш, Рейвън? — запита доктор Рокуел, след като помоли пациентката си да се изправи и се облече.

— Добре. Успях да си отпочина през нощта, а и от неделя насам не съм имала кървене и спазми.

— Чувстваш ли се все още бременна?

Рейвън се намръщи, но не посмя да излъже.

— Да. Имам такова усещане, но…

— И така трябва да бъде, Рейвън — засмя се доктор Рокуел. — Тестът тази сутрин показва, че в сравнение с миналата седмица нивото на хормоните се е повишило значително. Доколкото мога да преценя както по лабораторния тест, така и по прегледа, ти все още си бременна.

— Аз съм? Но… — Тя не можа да довърши изречението си, защото нямаше никакво желание да подлага на съмнение безспорния триумф на своето бебе, бебето, заченато в любов.

— Това, което си помислила за тъкан, вероятно са били съсиреци от кръв. Каза ми, че менструацията ти винаги е била изключително кратка, поради което и нямаш представа от подобно течение.

— Какво означава това, докторе? — запита с нотки на надежда Ник.

— Че Рейвън е била заплашена от спонтанен аборт. Но фактът, че кървенето и спазмите са спрели напълно, са доказателство за преминалата опасност. А и през първото тримесечие кървенето е често срещано явление. Опасно е само ако се стигне до аборт, иначе не оказва никакво влияние върху по-нататъшната бременност. Получава се най-вече по време на приспособяването на матката към плацентата. В случая кризата без съмнение е преминала и сега бременността изглежда напълно нормална. Предполагам, че в бъдеще всичко ще протича нормално — усмихна се тя отново и загледана в стиснатите им ръце, добави: — Защо не обсъдим с вас бъдещите посещения в този кабинет?