Катрин Стоун - Дарове на любовта

Откакто Рейвън познаваше Ник, бяха се появили само два повода, при които бе очаквала наистина да се сблъска с гнева му. Единият от тях беше когато се срещнаха за пръв път. Тогава само благодарение на превъзходните си рефлекси той бе успял да предотврати фаталния сблъсък между нея и камиона. Но тогава, вместо ярост, срещна само загриженост. Вторият път беше, когато я откри да пие лимонада със Саманта на закътаната в рози веранда от великолепното му имение. Денят обаче завърши с извинения, нежност и любов.

Все пак Рейвън бе убедена, че Николас Голт е напълно способен да се гневи. Мелъди бе споменала за яростта му във връзка с някаква негова приятелка, опитала се да се вмъкне в живота им и да петни младите съзнания с архаични представи за ролята на жената. Тя самата бе забелязала следи от едва потискана ярост в разказа на Ник за Деандра, която навремето възнамерявала да не ражда по-малката им дъщеря.

Но тази ярост бе нищо в сравнение с това, което й се случи пред къщата й рано вечерта в понеделника. Рейвън знаеше, че той ще я чака, въпреки че нищо конкретно не бяха уговаряли. И двамата имаха доста натоварен ден, затова след няколкото неуспешни опита да се свърже с нея, накрая Ник бе оставил съобщение на секретарката й, че ще се видят в дома й след работа.

Ник не бе единственият, с когото въпреки многократните си опити Рейвън не се бе свързала. Холи също бе оставила съобщение — покана за сватба и покана да я потърси в Исакуа.

От друга страна Рейвън и доктор Сара Рокуел също не успяха да разговарят — както лично, така и по телефона. Рейвън спази уговорения час за среща, но точно тогава гинеколожката спешно бе повикана да направи Цезарово сечение. В резултат отложиха прегледа, с който трябваше да се определи „докъде е стигнал“ абортът. Сестрата й взе кръвна проба и след като повтори теста за бременност, й назначи нов час за вторник сутринта.

Рейвън не бързаше да отговори на обажданията на Сара Рокуел. Бе повече от сигурна, че тестът само ще потвърди фаталния край.

Когато влезе в къщата и се сблъска очи в очи с разгневената му физиономия, веднага си помисли, че доктор Рокуел сигурно е звъняла и съответно е оставила съобщение на Ник.

Защо, все пак, бе толкова ядосан? Отговорът дойде по-бързо от очакваното и по-болезнен, отколкото можеше да предположи.

Ник беснееше, защото бе изгубила тяхното бебе, защото бе проявила непростима нехайност към невинния мъничък живот. Обвиняваше я точно така, както се обвиняваше и самата тя.

Погледът му бе замъглен от дива ярост, която му позволяваше да вижда единствено чудовищната истина, заличаваща спомена за всичко друго. Виждаше една възхитително красива жена, за която външният вид бе всичко. Виждаше едно перфектно тяло, накичено с Маркови тоалети, които тя обожаваше и заради които правеше всичко възможно да запази фигурата си. Виждаше, жената, която го бе предала, която бе унижила не само него, но и дъщерите му и сигурно щеше да продължи още дълго така, докато не получеше всичко, включително… техните сърца.

Това обаче, което той не виждаше, заслепен от яростта си, бе истинското състояние на неговата прекрасна любима: искрящите й очи бяха помръкнали, празни и безнадеждни, а снежнобялата кожа — посивяла и изтъняла.

— Влязох точно когато ти оставяха съобщение по телефона. Мисля, че трябва да го изслушаме заедно — ледено и заплашително произнесе той.

— Ник…

Кръвта нахлу на силни тласъци в главата и в ушите му.

— Казах вече, Рейвън.

Телефонният секретар бе поставен на една малка масичка пред прозореца във всекидневната. Рейвън се доближи и натисна бутона за възпроизвеждане на записа.

„За съжаление днес не можах да получа резултатите от теста за бременност. В лабораторията счупили епруветката, поради което искам да те помоля да наминеш утре в осем, за да вземем нова проба. От лабораторията обещават, че резултатите ще са готови за срещата ни в единадесет. Остава и насроченият за следобеда кюртаж, така че, моля те, не яж и не пий нищо след полунощ. Съжалявам за днешния тест. Знам, че ти е трудно, но имай още мъничко търпение. Утре всичко ще си дойде на мястото. Обади се, ако имаш въпроси или в случай, че получиш кръвотечение, треска или някой друг от симптомите, за които вече говорихме.“

Рейвън остана загледана в апарата дълго след като съобщението свърши.

— Не желаех да те притеснявам — пророни тя накрая.

— Не се учудвам — контрира я той с все още леден, но и леко загрижен глас. — Разкриването на твоите планове за моето бебе — мое ли е всъщност? — заплашва сериозно нашата връзка, нали? Без съмнение помниш какво стана с чувствата ми към Деандра след подобен случай.