Катрин Стоун - Дарове на любовта

Отговори му с вяло кимване. Не желаеше да говори, защото гневът й ненадейно бе оборен от нежността, тъгата и отчаянието, които долови в гласа му. Нуждаеше се от нов прилив на гняв в себе си, за да може да се откъсне завинаги от него и неговото арогантно обяснение сигурно щеше да го предизвика.

— Представи си за момент, че сме герои в някоя от твоите книги — започна Джейсън. — Ти си героинята, а аз — колкото и да не желаеш да го възприемеш — героят.

— Никой от моите персонажи не би постъпил така, както се канеше да постъпиш ти! — прекъсна го тя разпалено и убедително. — Никой не може да бъде толкова жесток.

— Грешиш, Холи. Прочел съм всичките ти книги и вярвам, че при подобни обстоятелства твоите герои биха постъпили точно като мене, и то поради същите причини.

Изпълнените с ярост само допреди секунди прекрасни синьо-зелени очи все още светеха разпалено, но Джейсън забеляза в тях и искрици на объркване. Едва когато се убеди, че тя го слуша внимателно, той продължи:

— Баща ти би могъл да бъде чудовище. Може да е издевателствал ужасно над тебе, докато си била малка. А аз не исках да бъдеш наранена. Не бих позволил това. Не се правя на герой, Холи, но не можеш ли да си представиш поне един от мъжете в твоите романи да постъпва като мене?

Да, можеше, но само ако, само защото…

Той видя как искриците на объркване отстъпиха място на внезапно лумналата надежда.

— Обичам те, Холи. Затова постъпих така. Защото те обичам.

— Джейсън…

Той се приближи към нея от другата страна на канапето, което ги разделяше като бариера. Холи вдигна глава и както при водопада предишния ден, Джейсън откри в погледа й неприкритата вяра в магията на любовта. Но тогава бързаше да сграбчи момента, преди морските вълни да го отмият като крайбрежен пясък. Сега обаче нямаше за какво да бърза.

Дълго, много дълго те просто се гледаха. Но накрая и двамата не можаха да преодолеят желанието си да се докоснат.

Джейсън галеше ласкаво устните й с разтреперани пръсти и със собствените си устни. И макар че Холи нямаше никакъв опит, тя знаеше как да посрещне целувките на мъжа, когото обича.

Целуваха се дълго и ненаситно. Целувките им се взривяваха от нежни поздрави в страстни изблици на глад, от нежна топлота — в изгарящи пламъци, от невинни нашепвания — в настоятелни повици.

— О, Холи! — Горещият дъх на Джейсън направо я изпепеляваше.

Седяха на канапето. Някогашната бариера се бе превърнала в гостоприемно ложе на тяхната любов.

— Джейсън? — обърна се тя към него, учудена сякаш на себе си, и добави доста по-самоуверено: — Люби ме.

Той пое дълбоко въздух.

— Не искаш ли да почакаме до сватбената нощ?

Очите й грееха с най-прекрасния си блясък. В излъчващото се щастие Джейсън откри и още нещо. Радостното посрещане на мисълта за тяхната сватба предизвика нов изблик на желание, което бе по-силно и от най-страстните целувки. Изминаха дълги минути, докато той се поуспокои.

— Всъщност може да не е съвсем сватбена нощ — каза той накрая нежно.

— Не те разбирам?

— Умувах върху нашата сватба. И измислих нещо, което и на тебе ще ти хареса — да се оженим в Бероу през юни. Можем да разменим пръстените си точно когато слънцето залязва.

— О… — прошепна тя и разклати разбърканите си от милувките му златисти къдрици.

— Не? Не желаеш да се омъжиш за мен?

— О, да. Искам да се омъжа за теб.

— Но не в Бероу?

— Да, в Бероу! Но, Джейсън, не желая да се въздържаме дотогава. Няма никаква причина да чакаме. Та ние вече сме женени, нали? Нашите сърца вече са слети в едно… нали?

— Да, любов моя. Да.

Сърцата им наистина вече бяха женени, а скоро и телата им щяха да се слеят. Джейсън обгърна нежно лицето й, очарован от нейните красота, надежда, доверие и… невинност, въпреки страстта в целувките й.

— Притесняваш се, че мога да забременея? — запита тя, когато забеляза, че той внезапно се намръщи.

— Не — отговори бързо той. — Мислех си колко прекрасно ще бъде всичко.

— Но нещо те притеснява.

— Не искам да те нараня, Холи — призна й той смутено. — Не искам да ти причиня и най-малката болка.

В очите й се възвърна същата въодушевена самоувереност, с която го бе помолила да я люби.

— Нашата любов не би могла да ми причини болка, Джейсън.

Холи и Джейсън отпразнуваха любовта си по най-прекрасния начин, нежно и страстно, съединявайки телата си. Това бе върховното блаженство, което Холи описваше в книгите си и което се постигаше единствено в неподправената и чиста любов.