Даниел Стийл - Паломино

— Кой кон по-точно имате предвид? — Тонът му бе леко предизвикателен.

Сам умираше да назове Черния красавец, ала реши, че той няма да разбере иронията.

— Каролайн смята, че Навахо ще свърши работа. За момент Тейт Джордан изглеждаше ядосан, но после кимна, обърна се и незаинтересовано промърмори през рамо:

— Давайте.

Самата дума раздразни Саманта. Защо трябваше да му иска разрешение кой кон да язди? Разумът й подсказваше простия отговор, ала когато откри преградата на Навахо, все още бе наежена от маниера му. Взе седлото, оглавника и юздите от стаичката отзад и започна да оседлава коня. Той беше красив апалуса с муцуна в кремаво и шоколадово, разкошни кафяви хълбоци и характерната бяла задница на едри кафяви петна. Остана спокоен, докато Саманта му слагаше седлото и стягаше коланите, но щом го изведе от преградата, веднага си пролича, че е много по-буен от Ръсти. В действителност, когато го яхна, трябваше да положи известни усилия, за да го овладее. Жребецът започна да се мята насам-натам и да се изправя на задни крака, тъй че минаха цели пет минути, докато успее да се присъедини към останалите. Беше разпределена в същата група както предния ден и когато се насочиха към хълмовете, видя, че Тейт Джордан я наблюдава с открито неодобрение.

— Мислите ли, че ще се справите с него, госпожо Тейлър? — Гласът му бе ясен като камбана и както яздеше до нея и наблюдаваше игривите маневри на Навахо, на Саманта неудържимо й се прииска да го удари.

— Във всеки случай ще се опитам, господин Джордан.

— Май беше по-добре да ви дадем Лейди.

Саманта продължи по пътя си, без да каже дума повече. След половин час всички бяха погълнати от работата, търсеха отлъчили се крави и още веднъж проверяваха оградите. Откриха болна юница и мъжете я вързаха, за да я върнат в един от главните обори. Когато спряха да обядват, вече имаха зад гърба си шест часа езда. Установиха се на горска поляна и завързаха конете за околните дървета. Всички получиха обичайните сандвичи, супа и кафе, разговорите бяха оскъдни, но спокойни. Никой не й обръщаше специално внимание, при все това Саманта се чувстваше добре сред мъжете. Поседя няколко минути, примижала на зимното слънце, и остави мислите си да се реят свободно.

— Сигурно сте уморена, госпожо Тейлър.

Пак този глас. Сам отвори очи.

— Всъщност не съм. Наслаждавах се на слънцето. Много ли ви дразни това?

— Никак — усмихна се мило той. — Приятно ли ви е да яздите Навахо?

— Много — отвърна тя. И не устоя на изкушението да го подразни. — Разбира се, не толкова, колкото щеше да ми е с Черния красавец. — Усмихваше се закачливо, тъй че бе трудно да се разбере дали говори сериозно.

Той й върна усмивката като бърза топка в тениса.

— Това, госпожо Тейлър, би било грешка, която, надявам се, никога няма да направите. — И мъдро поклати глава. — Ще пострадате. Което — отново й се усмихна меко — би било непростимо. На пръсти се броят хората, които могат да яздят такъв жребец. Дори самата госпожа Лорд би трябвало да внимава, когато излиза с него. Той е опасен звяр, а не… — затрудни се да намери подходящата дума — … не от онези коне, с които ездачите могат да си играят от дъжд на вятър. — Зелените му очи я гледаха отгоре откровено покровителствено, в ръката му димеше чаша кафе.

— Яздили ли сте го? — Въпросът й бе прям, в погледа й нямаше усмивка.

— Веднъж.

— Как ви се видя?

— Той е красиво животно. Без съмнение. — Зелените очи отново се усмихваха. — Съвсем не е като да яздиш Навахо. — Подтекстът беше, че Навахо е границата на нейните възможности. — Той като че малко ви поизмъчи на тръгване.

— И вие решихте, че не мога да се справя? — Почти й стана смешно.

— Тревожех се. Ако се нараните, аз ще нося отговорността, госпожо Тейлър.

— Говорите като истински управител, господин Джордан. Но не мисля, че госпожа Лорд ще ви държи отговорен за нещо, което би се случило с мен, докато яздя. Тя ме познава твърде добре.

— Какво означава това?

— Че не съм свикнала да яздя коне като Ръсти.

— И мислите, че сте на ниво за жребец като Черния красавец? — Беше сигурен, че нито Каролайн Лорд, нито Бил Кинг ще я допуснат до жребеца. По дяволите, дори на него бяха разрешили да го язди само веднъж.

Саманта уверено кимна.

— Да, мисля, че ще се справя с него.

Той изглеждаше развеселен.

— Така ли? Много сте сигурна в себе си…

— Просто знам как яздя. Упорита съм. Не бягам от рисковете. Знам какво върша и яздя от петгодишна. Значи от доста време.