Даниел Стийл - Паломино

Сам обърна стола и се върна в своя кабинет. Тими беше откъснал един лист от книжката за оцветяване и драскаше неуморно по него с кафяв пастел.

— Е, Тими, всичко наред ли е?

— Къде е ченгето? — попита той с тон на малък гангстер и Сам се разсмя.

— Отиде си. И не е ченге, а социален работник.

— Това е едно и също.

— Няма значение. Хайде сега да те заведа в твоята стая. — Тя се опита да подкара стола му, но той блокираше на всеки няколко крачки и едната от страничните облегалки бе паднала. — Как изобщо стигаш някъде с това нещо, Тими?

Той я погледна учудено.

— Аз никога не излизам.

— Никога ли? Дори и с майка си? — Сам отново бе шокирана.

— Тя изобщо не ме извежда. Много спи. Винаги е уморена.

„Нищо чудно — помисли си Сам. — Щом като е наркоманка, сигурно е прекарвала повечето време в сън.“

— Разбирам. Е, струва ми се, че първото нещо, от което ще се нуждаеш, е нов стол. — Тук нямаха резервни инвалидни колички, Сам обаче държеше една по-малка в задната част на своето комби, в случай че нейната се повреди. — Имам един, който можеш да използваш засега. Ще ти е малко голям, но до утре ще ти набавим друг. Джеф — усмихна се тя на червенокосия младеж, — би ли донесъл резервния ми стол? Той е отзад в колата ми.

— Разбира се.

Джеф се върна след пет минути и Тими бе настанен в големия сив инвалиден стол. Сам караше редом с него и му помагаше да върти колелата. Когато минаваха покрай другите сгради, тя му обясняваше какво е предназначението на всяка от тях. Спряха за няколко минути край оградата да се порадват на конете. Момчето се загледа в един от тях, а после в косата на Сам.

— Този е също като теб.

— Знам. Някои от децата ме наричат Паломино. Този вид коне са паломино.

— И ти ли си от тях? — попита развеселено той.

— Понякога ми е приятно да се правя, че съм. Ти преструваш ли се на нещо?

Тими тъжно поклати глава и двамата продължиха към неговата стая. Сега Сам бе особено доволна, че му бе запазила тъкмо нея. Тя бе просторна и слънчева, цялата декорирана в синьо и жълто. Леглото беше покрито с весела пъстра кувертюра, а по стените бяха окачени рисунки на коне. Когато избута количката му вътре, момчето отново се скова от страх.

— Чие е това?

— Твое. Докато си тук.

— Мое? — Очите му се разшириха от смайване. — Наистина ли?

— Наистина.

Вътре имаше бюро без стол, скрин и масичка, на която можеше да играе различни игри. Разполагаше със собствена баня, както и със специален вътрешен телефон, по който би могъл да повика някого от възпитателите, ако изпадне в затруднено положение и му потрябва помощ.

— Харесва ли ти?

— Ау! — само успя да възкликне момчето.

Тя му показа скрина и му обясни, че там може да слага нещата си.

— Какви неща? — учуди се той. — Аз нямам никакви неща.

— Не си ли носиш куфар с дрехи? — Изведнъж си даде сметка, че не бе видяла никакъв багаж.

— Не. — Тими заби поглед в мърлявата фланелка, била някога синя. — Това е всичко, което имам. И Теди — притисна той мечето до гърдите си.

— Ще ти кажа нещо. — Сам хвърли поглед на Джеф и отново се обърна към него. — Още сега ще ти вземем назаем някои дрешки, а по-късно ще отида до града и ще ти купя дънки и други неща. Съгласен ли си?

— Да. — Не си личеше това да го интересува особено, радваше се на стаята си.

— Сега да помислим за къпането. — Тя насочи стола си към слънчевата баня и след като натисна инсталирания на удобна височина бутон, с който се затваряше отточната тръба, пусна водата да тече във ваната.

Тук всичко бе направено по специална поръчка. От двете страни на клозетната чиния имаше ръкохватки. — Ако искаш да използваш тоалетната, трябва само да натиснеш този бутон и някой ще дойде да ти помогне.

Тими я гледаше с недоумение.

— Защо трябва да се къпя?

— Защото си добро момче.

— Ти ли ще ме изкъпеш?

— Мога да накарам Джеф, ако искаш. — Не беше сигурна дали на шест години той вече не се срамува, ала случаят явно не беше такъв.

Тими енергично поклати глава.

— Не. Ти.

— Добре. — За Сам това бе неизследвана територия. Бе й отнело десет месеца, докато се научи да се къпе сама, но къпането на дете в инвалидна количка щеше да е нещо ново за нея.

Изпрати Джеф да потърси дрехи с подходяща големина, запретна ръкави и обясни на Тими как да влезе, ала той се подхлъзна и докато се опитваше да го задържи, едва не паднаха и двамата. Накрая успя да го вкара във ваната, като се намокри цялата. Изкъпа го, а сетне го вдигна и го сложи на стола, но в същия момент сама загуби равновесие и се стовари от своя. Изведнъж се намери на пода и избухна в смях, а Тими я гледаше отгоре и също се смееше.