Даниел Стийл - Паломино

— Разбира се. — Но първия басейн, в който й се щеше да го пъхне, бе ваната. Той бе мърляв от главата до петите. Сякаш не беше къпан от седмици. — Искаш ли да видиш стаята си?

Момчето вдигна рамене, ала Сам виждаше, че интересът му се пробужда. Усмихна му се леко, даде му книжка за оцветяване и кутия пастели и му каза да я почака.

— Къде отиваш? — погледна я той с подозрение и отново надигнал се страх.

— Мисля, че човекът, който те доведе, иска да му подпиша някои документи. Като свърша с него, ще те заведа в стаята ти и ще ти покажа басейна. Става ли?

— Добре. — Детето започна да вади пастелите от кутията, а Сам подкара стола си и направи знак на социалния работник да я последва в стаята на секретарката. Шепнешком помоли Джеф да остане.

Социалният работник бе уморен човек, наближаващ петдесетте. През дългогодишната си служба бе виждал какво ли не и това момче не бе по-зле от останалите. Но Сам за пръв път се сблъскваше с дете в състоянието на Тими.

— Боже Господи, кой се е грижил за него?

— Никой. Майка му влязла в затвора преди две седмици, а съседите мислели, че са го изпратили някъде. Когато я арестували, тя дори не казала на полицаите за него. Седял си в апартамента, гледал телевизия и се хранел с консерви. Ние обаче говорихме с нея. — Той въздъхна и запали цигара. — Тя е наркоманка, на хероин е. От години непрекъснато я прибират, ту в затвора, ту в центровете за лечение на наркомани, ту в болница и Бог знае още къде. Момчето е бебе трик и тя не му е слагала никакви ваксини. Заради това се е разболяло от детски паралич. — Социалният работник беше отегчен, а Сам бе объркана.

— Съжалявам. Какво е бебе трик? — Тими не й приличаше на фокус, беше си съвсем реален.

Социалният работник се усмихна.

— Все забравям, че още има порядъчни хора, които не разбират подобни изрази. Бебе трик е дете, заченато от проститутка. Тя не знае кой е бащата. Тими е бил трик, грешка, наречете го както искате. Очарователно, нали?

— Защо са й позволили да си запази родителските права? Защо съдът не й го отнеме?

— И това може да стане. Струва ми се, че този път съдията ще помисли за такова решение. Всъщност тя сама иска да се откаже от него. Мисли се за християнска великомъченица, задето й се е паднало сакато дете и шест години се е грижила за него. Но вече губи търпение. — Той се поколеба за момент, сетне погледна Сам в очите. — Мога да ви кажа също, че в случая имаме и малтретиране на малолетен. Синините по ръцете му… Била го е с чадър. Едва не му е счупила гръбнака.

— О, Господи. И въпреки това допускат възможността да й го върнат?

— Нали сега я превъзпитават — каза той с присъщия на работата му цинизъм.

Сам никога не беше се сблъсквала с подобно нещо.

— Воден ли е на психиатър?

Социалният работник поклати глава.

— По наша преценка той е нормален, с изключение на краката, разбира се. Но психически е добре. Доколкото изобщо е възможно при такива като него. — На Сам й идеше да му изкрещи: „Как да е добре, щом майка му го е била с чадър?“ Детето беше наплашено, поне това бе успяла да забележи. — Тъй или иначе тя е в затвора от две седмици и с отпуските за добро поведение и признаването на излежаното време ще излезе след два месеца. Даваме ви го за шейсет дни. — Като животно, като кола, като нещо под наем. Дете под наем. Сакат под наем. На Сам започваше да й се повдига.

— А след това?

— Ще го върнат на майка му, освен ако съдът не вземе друго решение или тя откаже. Не знам, предполагам че, ако искате, ще ви разрешат да го задържите като дете за отглеждане.

— Не може ли да бъде осиновен от порядъчни хора?

— Няма как, ако майката не се откаже от правата над него, а не можем да я накараме насила. Освен това — вдигна рамене социалният работник — кой ще осинови дете в инвалидна количка? Откъдето и да го погледнете, той накрая ще отиде в приют. — В „затвор“, както би казал Тими. Каква мрачна перспектива за едно шестгодишно дете.

Социалният работник тръгна към вратата и натъжената Сам го изпрати с думите:

— Радваме се, че ни го доведохте. И ще го задържим по-дълго, ако е необходимо. Без значение дали съдът ще плати.

— Съобщете ни в случай, че имате някакви проблеми. Можем да го настаним в дома за малолетни, докато тя излезе.

— Там не е ли като в затвор? — Сам изглеждаше ужасена, а той отново вдигна рамене.

— Повече или по-малко. Какво според вас да правим с тях, докато родителите им са в затвора? Да ги пратим на лагер?

За щастие бяха сторили тъкмо това.