Даниел Стийл - Горчива орис

Грейс не знаеше точно как да отговори, нито защо той я пита.

— Имам приятели.

Имаше предвид Люана и Сали. Те бяха единствените й приятели на света. И, разбира се, Дейвид, който бе далеч, в Калифорния. Все още не можеше да се помири със загубата на Моли. Всички те бяха единствените й близки хора. Ала тя не искаше Маркес да си помисли, че няма никого.

— Имаш ли семейство тук?

Този път тя поклати глава.

— Не.

— Къде живееш? — Имаше право да й задава тези въпроси и тя го знаеше. Каза му името на хотела и той кимна и си го записа. — Кварталът не е много подходящ за момиче като теб. Много курви. Сигурно си забелязала. — После очите му проблеснаха дяволито. — Ако те арестуват за нещо, ще се върнеш в „Дуайт“ за още две години. Не бих те посъветвал да си помислиш дори за допълнително печелене на пари. — Тя изпита желание да го зашлеви, но затворът я бе научил да не реагира и да бъде търпелива. Затова не му каза нищо. — Търсиш ли си работа?

— Ходих в три агенции, преглеждам вестниците. Имам някои идеи. Ще ги проверя утре, но исках да се обадя първо на вас. — Нямаше намерение да закъснява, защото можеше да има неприятности, ако не се явеше навреме при него. Не искаше също никога да се върне в „Дуайт“. Нито за две години, нито за две минути.

— Мога да ти осигуря работа при мен — многозначително рече той. Щеше да му е приятно момиче като нея да се навърта наоколо, той бе в идеално положение. Тя щеше да се страхува до смърт от него и щеше да прави каквото той поиска. Колкото повече размишляваше, толкова повече идеята му допадаше. Ала Грейс бе твърде умна, за да се провали заради някой мъж. Това време бе минало.

— Благодаря ви, господин Маркес — отвърна тя спокойно. — Ако отникъде не излезе нищо, ще ви се обадя.

— Ако не намериш работа, имам право да те върна в затвора — заплаши я той и тя се насили да не му отговори. — И не забравяй, че когато си поискам мога да напиша рапорт срещу тебе. Например, че не можеш да си намериш работа, че не можеш да се издържаш, че не можеш да се въздържаш от дрога, че не изпълняваш условията на условната присъда. Има много начини да те изпратя обратно. — Винаги се намираше някой, който да я заплашва, да се опитва да й трови живота, да я изнудва, за да изпълнява нечии желания безпрекословно. Тя се загледа в него с отвращение, мислеше си каква свиня е той, а Маркес отвори чекмеджето на бюрото си и й подаде пластмасова чашка с капаче, която извади оттам. — Дай ми проба от урина. Тоалетната е срещу кабинета ми.

— Сега ли?

— Разбира се. Защо не? Да не би да си се друсала? — Тресеше го злоба и се надяваше предположението му да излезе вярно.

— Не — отговори тя ядосана. — Защо да ви давам проба? Никога не съм имала проблеми с наркотиците.

— Но си имала проблеми, защото си убила. Била си в пандиза. И си пусната условно под гаранция. Имам право да те питам и да изисквам каквото намеря за необходимо. Сега искам проба за изследване на урината. Съгласна ли си, или отказваш? Мога да те изпратя обратно в затвора затова, знаеше ли.

— Добре, добре. — Тя стана, взе чашката и се запъти към тоалетната, мислейки си какво гадно копеле е Маркес.

— По правило секретарката ми трябва да гледа, докато даваш пробата, но днес тя си тръгна по-рано. Следващия път ще се погрижа тя да те наблюдава. Сега отивай сама.

— Благодаря. — Погледна го със зле прикрита ярост в очите. Ала той сякаш я беше стиснал за гърлото, подобно на всички други недоброжелатели в живота й — родителите й, Франк Уилс, полицията в Уотсика, пазачите в „Дуайт“, дори кучки като Бренда и приятелките й, преди Люана и Сали да й помогнат. Сега обаче нямаше кой да й помогне. Трябваше да се спасява сама и да се отбранява от влечуги като Луис Маркес.

Върна се след пет минути с пълна чашка и внимателно я постави на бюрото му, само бе положила капачето, без да го затвори хубаво. Тайно се надяваше той да я излее чашката върху документацията си.

— Ела след седмица — нехайно й поръча Маркес и продължаваше да я оглежда с очевиден интерес. — И ме информирай за всяка своя стъпка и дали си намерила работа. Не напускай щата. Не си позволявай да заминеш никъде, без да си ми казала.

— Добре. Благодаря.

Тя се изправи да си тръгва, а той продължаваше да оглежда похотливо стройните бедра и дългите й крака, докато Грейс не излезе от канцеларията му. Минута по-късно Маркес изсипа чашката с урината в умивалника си. Изобщо нямаше намерение да й прави тест за наркотици. Просто искаше да я унижи и да й даде да разбере, че може да я накара да прави каквото поиска.