Даниел Стийл - Горчива орис

— Защо? Защо трябва да правите това?… Нямате нужда от мен… моля ви… — Тя се молеше, а те го намираха за забавно. Беше съвсем нова, свежа, млада и знаеха, че ако не я вземат те, ще го направят други. Това й беше първия път, първото идване в затвора.

— Ти ще си нашата любима, нали, Грейс? — Бренда се приведе бавно към мястото, където се събираха краката й, и коленичи на пода пред нея. Грейс вече бе гола и Бренда започна да я ближе, без да бърза. Обичаше тази роля, да бъде с момиче, с което никой още не е бил, да пречупва невинните души, да ги възбужда, да ги плаши, да ги използва, да им показва колко безпомощни са, да ги кара да правят всичко, което поиска. Спря за миг и извади малка туба от джоба на якето си. Отвори я и бързо вдиша от белия прах, а после полепи малко по венците си, с един пръст сложи малко и на Грейс и го излиза страстно. — Хубаво… — Бренда стенеше от удоволствие, усещаше Грейс с пръсти, а останалите я подканваха да побърза. Тогава тя напъха цялата си ръка и Грейс простена от болка. Другите започнаха да недоволстват. Искаха всяка да мине по реда си. Нямаха цяла нощ. Това да не било меденият месец на Бренда. — Може и да е, путко — озъби се тя на едно от момичетата, които й подвикваха, — може би ще я запазя за себе си, ако си струва. — А Грейс се гърчеше и се опитваше да се отскубне от нея и от безмилостно пронизващия я юмрук, макар че нямаше накъде да мърда със завързани крака. Искаше да вика, но не смееше, защото се страхуваше от ножа на Джейн. Не бяха запушили устата й, защото имаха нужда да им доставя удоволствие, когато всички щяха да минат през нея.

Грейс затвори очи, опита се да се преструва, че не е там и това не се случва с нея, а после изведнъж чу шум и тропане, като от затръшваща се врата. Долови въздишката на Бренда, усети как изважда юмрука си от нея и отскача настрана, а когато Грейс отвори очи, видя чернокожо, грациозно момиче, застанало на прага. Тя дори не знаеше дали момичето не е една от тях, но очевидно другите не се радваха да я видят.

— Хайде, глупачки, развържете я. — Момичето бе много високо, съвсем невъзмутимо и по странен начин хубаво. А бялото на очите й изглеждаше огромно на светлината на фенерчето. — Имате пет секунди да се изметете оттук или Сали отива при управата. Ако до три минути не съм излязла оттук с момичето, тя отива. И си мисля, че вие, бебчета, ще си поживеете в дупката до Коледа.

— Глупости, Люана. Изнасяй черния си задник оттук, преди да сме те убили — обърна се към нея Джейн и размаха под носа й ножчето. Бренда изглеждаше бясна от яд, но в известен смисъл бе смутена. Кокаинът вече й действаше и тя искаше да продължи с Грейс, без някой, по дяволите, да я безпокои.

— Защо вие, путки, не отидете да се биете някъде другаде? — Предложи Бренда и тихо изпъшка, защото се отдели от Грейс за миг.

— Останаха ви две минути — смразяващо им припомни Люана. — Казах да я развържете.

Люана имаше страховит вид с вперения в тях поглед на светлината на фенерчето. Мускулите й бяха яки като на мъж, беше с дълги жилави крака като на олимпийска състезателка. Тя беше шампион по карате и бокс на затвора и никой не смееше да излиза насреща й. Джейн винаги се кълнеше, че не я е страх от нея и неведнъж бе казвала, че умира от желание да нареже лицето й. Ала останалите знаеха, че това са повече думи, отколкото истина. Люана имаше влиятелни връзки.

Последва дълъг момент на колебание, а после една от другите жени развърза китките и ръцете на Грейс, а друга се зае да освободи краката й, докато Бренда скимтеше от незадоволена страст.

— Кучка. Искаш я за себе си, нали?

— Аз имам каквото искам. Откога си падаш по бебета?

Ала Люана знаеше добре, както и те, че Грейс е красавица. Просната и с разтворени крака тя направо ги караше да пускат лига в очакване на удоволствието.

— Достатъчно голяма е — изсъска Бренда срещу чернокожото момиче, обзета от силна ярост. — Какво си ти, Самотния рейнджър? Майната ти, Люана.

— Благодаря.

Грейс се бе изправила и се опитваше да се облече, а миг по-късно закопчаваше блузата си с треперещи ръце. Дори не смееше да ги погледне, защото се страхуваше, че ще я убият.

— Забавата свърши, момичета — обяви Люана с усмивка. — Ако я докоснете отново, ще ви убия.

— Какво, мамка му, означава това? — попита Бренда с тон, който издаваше крайно раздразнение.

— Тя е моя. Чу ли ме?

— Твоя? — Изведнъж Бренда застина. Никой не си бе позволявал да й говори така. Това може би правеше нещата малко по-различни.