Даниел Стийл - Горчива орис

— Не, аз… мислех да напиша някои писма.

— О, колко миличко — подигра се Бренда — като на лагер. Имаш ли си мама и тати да им пишеш? Още не си ми отговорила за гаджето.

— Просто приятел. — Искаше да пише на Моли и да й разкаже за посещението на Дейвид.

— Навъртай се тук. Понякога е много забавно. Ако искаш да бъде. Или да стане купон с мадами. От теб зависи, бебче.

— Аз съм добре — отвърна Грейс и се огледа откъде да се измъкне, без да ядоса Бренда. Но Бренда не се даваше лесно.

— Твоята съкилийничка е истинска мръсница, а също и приятелката й. Запозна ли се с нея? — Грейс поклати глава. Сали беше много дискретна в личния си живот. Никога не бе споменавала каквото и да било пред Грейс, нито бе търсила жената, когато бяха извън килията. Гледаше си работата. — Голяма черна кучка. Те са наистина обратни. А ти? Искаш ли да се забавляваш? Малко вълшебен прах, малко марихуана? — Очите на Бренда блеснаха при тази мисъл, а Грейс се опита да изглежда безразлична и поклати глава.

— Не. Имам много лоша астма. — И не проявяваше никакъв интерес към наркотиците. Но реши да не споменава за това. Последното, което искаше, бе да се противопостави на Бренда. Вече бе разбрала от другите, че тази жена носи само неприятности. Беше свързана с една от бандите и според слуховете не само употребяваше дрога, но я продаваше и някой ден щеше да има големи неприятности.

— Какво общо има астмата? Имах съквартирантка от Чикаго, която беше само с един бял дроб, но тя свободно употребяваше.

— Не знам… — неясно отвърна Грейс — Не съм опитвала.

— Бас държа, че не си опитвала още много неща, бебче. — Бренда отново се изсмя, а Грейс се отдалечи, след като й помаха приятелски, а после забърза към килията, имаше чувството, че дъхът й спира. Докосна инхалатора в джоба си и се почувства по-сигурна, когато го усети в ръката си. Понякога само като знаеше, че е при нея, дишането й се улесняваше.

Същата вечер отново даваха филми и Сали пак излезе. Изглежда другата й слабост в живота, освен снимките по стените бяха филмите. Колкото повече насилие, толкова по-добре. Ала Грейс не беше ходила на нито един и беше благодарна, че остава сама в килията след вечеря. Стаята бе малка и без всякакъв простор, но от време на време тя беше толкова доволна да бъде там, далече от всички, че дори й се струваше уютна.

След вечеря оставяха килиите им незаключени, освен ако някой специално не помолеше да го заключат. Така затворничките имаха възможност да се отбиват в други килии, да се срещат или да се занимават с различни игри. Играеха много карти, неколцина предпочитаха шах или друго. Подразбираше се, че от шест до девет килиите ще са отворени и затворничките можеха да се разхождат свободно, където им бе разрешено.

След вечеря Грейс лежеше на леглото и пишеше на Моли, чу, че вратата се отваря, но дори не си направи труда да погледне. Предположи, че Сали се връща от кино, а и тя не продумваше никога, когато се прибираше. В много редки случаи казваше нещо, затова Грейс не се учуди на тишината, докато не почувства нечие присъствие до себе си, погледна и се озова лице в лице с Бренда. Беше оголила едната си гърда и я бе подпряла на леглото на Грейс, а зад нея стоеше друга жена.

— Здрасти, сладкишче — измърка тя с усмивка, като демонстративно масажираше зърното си. Грейс се изправи и седна. Другото момиче не беше високо колкото Бренда, но имаше много по-заплашителен вид от нея. — Това е Джейн. Искаше да дойде да се запознае с теб. — Джейн не каза дума. Само оглеждаше Грейс, а Бренда се протегна и започна да гали гърдите й. Тя опита да се отмести, но Бренда я хвана за ръката и я стисна здраво. За миг й напомни за баща й и тя усети, че обръч стяга гръдния й кош. — Искаш ли да дойдеш да се позабавляваме? — Това не беше покана, а команда, с пищната си руса коса Бренда приличаше на амазонка.

— Не, наистина, аз… уморена съм. — Грейс не знаеше какво да й каже, не беше нито достатъчно голяма, нито достатъчно силна или наясно с нравите в затвора, за да знае как да се предпази от Бренда.

— Защо не дойдеш за малко да си починеш при мен? Има още един час, докато заключат.

— Не — отказа нервно Грейс, обръчът около гръдния й кош се стягаше още повече. — По-скоро не.

— Колко любезно — Бренда се разсмя гръмогласно и стисна гърдите на Грейс още по-силно, а после ощипа зърното й. — Искаш ли да ти кажа нещо, любима? Не давам и пет пари какво искаш. Ти просто идваш с нас.

— Аз… не мисля така… аз… моля те… — Нямаше намерение да хленчи, но прозвуча точно така особено в собствените й уши, а когато погледна към Бренда изведнъж чу прищракване и Джейн се приближи. За миг Грейс зърна, че крие в дланта си джобно ножче на пружинка и Джейн го размаха пред лицето й със заплашително изражение.