Даниел Стийл - Горчива орис

— Не е ли хубаво? — Бренда се усмихна. — Гравирана покана от Джейн. Всъщност тя е свършила доста работа. Има някои много хубави гравюри. — Този път и двете се разсмяха, а Бренда разтвори ризата на Грейс и започна да лиже зърното й. — Хубаво ли е? Знаеш ли, не искам Джейн да се възбуди и да започне да прави гравюрите си тук… знаеш ли… понякога тя прави малки грешки и може да стане фал. Разбра ли? Защо не слезеш от леглото и не дойдеш с нас? Наистина мисля, че ще ти хареса.

Ето, точно от това се страхуваше Грейс. От това. Изнасилване от банда с използване на кой знае какво и може би нарязване на лицето й с нож. Нищо в живота не бе я подготвило за това, дори баща й.

Нямаше дъх, когато скочи долу от леглото, все още стискаше писалката и писмото в ръката си. След това съвсем предпазливо се обърна все едно да остави хартията на леглото на Сали и успя да напише само една дума: „Бренда“. Може би беше твърде късно. Може би Сали нямаше да може да й помогне или нямаше да поиска, дори да можеше. Но това бе единственото, което можеше да направи, след което напусна килията, вървейки между Бренда и Джейн. Беше висока почти колкото тях, но изглеждаше като дете и в много отношения беше така. Не знаеше нищо за жените като тях.

Изненада се, когато те не я заведоха в килията си, а минаха покрай гимнастическия салон и излязоха отвън, все едно отиваха да глътнат малко свеж въздух. Пазачите ги наблюдаваха, но не виждаха нищо лошо три жени да излязат на разходка, преди да ги заключат за нощта. Много от тях го правеха, за да постоят на чист въздух, да пушат или просто да си починат преди лягане. А Бренда дори се пошегува с пазачите, когато минаха покрай тях. Джейн вървеше неотстъпно до Грейс. Ножът в ръката й не се виждаше, но беше съвсем близо до шията на Грейс, тъй като тя нарочно я беше прегърнала през раменете. Имаха вид на приятелки и като че ли никой не забелязваше ужаса, който излъчваше Грейс.

Бренда ги поведе към малка барака, която Грейс никога преди не бе забелязвала. Пазачите на кулата не ги гледаха. Не виждаха опасност от тази посока, това бе барака без прозорци, която използваха като склад за ремонтни съоръжения. Бренда имаше ключ за нея и в мига, след като отключи, трите хлътнаха за секунда вътре. Там ги чакаха още четири жени, облегнати на струпаните машини, пушеха цигари и държаха само едно фенерче. Това бе идеалното място за всичко, което искаха да правят с нея, дори да я убият.

— Добре дошла в нашия малък клуб — каза Бренда засмяна. — Тя наистина с желание дойде да се забавлява — обясни на останалите. — Нали, Грейси… о, хубаво момиче… хубаво, хубаво момиче… — мъркаше тя и внимателно разкопчаваше ризата на Грейс, а тя се опитваше да я спре. Ако изобщо бе възможно, те не искаха да оставят никакви следи, например разкъсана дреха, освен, разбира се, ако не се наложеше. Ако обаче ги принудеше, те бяха в състояние да направят много поразии, а ако беше умна щеше да се страхува твърде много, за да каже кой го е направил.

Грейс почувства как ножът на Джейн се опря в плътта й, ризата й бе разкопчана, а Бренда свали сутиена й.

— Хубаво прясно месо, а, момичета? — Всички се разсмяха, а една от другите, които ги чакаха, ги подсети да побързат. Заключваха след по-малко от час. Нямаха цяла нощ, за Бога.

— Мразя да бързам, когато ям — рече Бренда и всички в бараката се разсмяха. Тогава Грейс видя две от тях да се приближават, носеха въже и парцал. Очевидно възнамеряваха да я вържат и да й запушат устата. — Хайде, хлапе. Да започваме шоуто — подкани я една от по-възрастните жени. Сграбчи едната й ръка, втората жена я хвана за другата, повлякоха Грейс назад и я тръшнаха на земята толкова силно, че тя изгуби дъх. После започнаха да действат едновременно на групи. Същите две привързаха ръцете й към тежките машини, после смъкнаха панталона и бельото й и ги хвърлиха настрана, а друга двойка върза краката й, последните две жени седнаха върху тях, Джейн се настани върху единия й крак така, че да опре ножа в корема й. Нямаше начин нито да се съпротивлява, нито да вика и тя го разбираше. Щяха да я убият. Ала тя едва дишаше и поглеждаше тревожно към инхалатора в джоба на захвърлената риза, Бренда проследи погледа й и се сети. Потърси го и го намери, подаде го с насмешка на Грейс, но ръцете й бяха вързани и го пусна на земята до нея, в следващия миг един от големите ботуши на Джейн го размаза на парченца.

— Съжалявам, хлапе — подигравателно се усмихна Бренда. — Е? Знаеш ли правилата на играта? — попита тя и отхвърли русата си коса през рамо, а после започна да сваля панталона си. — Първо ние го правим на теб, а после — ти на нас… една по една… ще ти кажем как… къде и кога и как ни харесва. А след това — изръмжа срещу нея Бренда, захапа здраво зърното на едната й гърда и потърка чатала й — ти ни принадлежиш. Разбра ли? Ще идваш тук, когато поискаме и колкото често поискаме, с когото поискаме и ще правиш точно каквото ти кажем. Разбра ли? А ако ни издадеш, малка кучко, ще ти отрежем езика и циците. Схвана ли? Разбираш ли, ще ти направим нещо като мастектомия. — Всички се засмяха на остроумието й, освен Грейс, която трепереше и хриптеше, легнала на студения под, изплашена от предстоящото.