Даниел Стийл - Неустоима сила

— Така е, но последните две седмици не бях в състояние да направя нищо. Когато се върна, всичко отново ще тръгне спокойно. Обещавам.

— Да, за около две минути — той изглеждаше необичайно изтощен, беше спал общо шест часа през последните три денонощия. Тя се питаше как издържа. Мередит поне можеше да се прибере вкъщи нощем и да си почине, преди на следващата сутрин пак да отиде в офиса. — Надявам се да нямаш друго първично предлагане на акции поне през следващите шест месеца — отбеляза той и тя се усмихна.

— Не съм сигурна, че партньорите ми ще приемат идеята ти — отговори тя и отпи от бирата му, после се настани до него на дивана.

Въпреки че климатикът бе включен на най-висока степен, в апартамента все пак бе горещо. Цялата седмица бе около четирийсет градуса, а към полунощ падаше до двайсет и осем. През изминалата седмица на няколко пъти намаляваха електроподаването, но тя и нейните сътрудници работиха въпреки приглушеното осветление. Болниците не бяха засегнати от икономиите, имаха собствени генератори заради операциите и животоспасяващата апаратура.

— Какво искаш да правим през уикенда? — попита той, загледан в нея с любов, нежно прокарвайки ръка по светлорусата й коса.

Беше смъртно уморен, но не можеше да не забележи, че тя е възбуждащо привлекателна и красива. Никога не я възприемаше като инвестиционен банкер, за него бе просто много красива жена. Професионалният й опит бе малко интересуващо го обстоятелство и за Стивън имаше точно толкова значение, колкото и доходите й. Гордееше се с нея, но никога не бе любопитствал колко пари печели. Когато се ожени за Мередит, тя учеше в бизнес колежа на Колумбийския университет, бе на пълна стипендия и нямаше и стотинка. Цялото й състояние и богатото възнаграждение, което получаваше сега, го караше да се чувства добре, но той не би се притеснявал, ако гладуваха и живееха в студио някъде в Уестсайд, което несъмнено щеше да се случи, ако се издържаха с неговата заплата. Финансовото неравенство между тях обаче никога не бе представлявало проблем за когото и да било от двамата. Тя получаваше огромна заплата и през годините бе направила някои превъзходни вложения, но в интерес на истината те нямаха значение за него.

— Бих искала да отида на бейзболен мач — призна тя с усмивка. Беше страстен бейзболен запалянко, когато имаше време за това, същото важеше и за него, ала този път Стив не прие особено ентусиазирано предложението й.

— В тази жега? Обичам те, но мисля, че си луда. Какво ще кажеш за един филм… след като прекарам следващите двайсет и четири часа с теб в леглото. Това преди всичко, мисис Уитман. — Усмихна й се сладострастно и тя се разсмя.

Копнежът му за нея бе огромен, дори в момент като този, когато бе съсипан от умората. За него бе рядкост да е толкова изтощен, че да не прави любов с нея, освен ако не бе прекарал изключително потискащ ден в работата и не бе загубил пациент. Само тя знаеше колко страдаше той при смъртта на негов болен, особено на дете.

— Всъщност мислех този следобед да приготвя багажа си и повече да не мисля за него през целия уикенд. Защо не се отпуснеш — изкъпи се, дремни, а когато се събудиш, ще съм приключила.

— Идеята не е лоша. Съсипан съм… ала ще се съглася само ако се закълнеш, че няма да ходиш в офиса, докато спя.

— Кълна се, няма. Те не ме очакват през следващите две седмици и искам да ти припомня, че следващия уикенд също ще се прибера при теб, след като приключим в Сан Франциско. Калан ще отиде при децата си, а аз вземам полета в петък вечерта. Ще се прибера вкъщи в събота в шест сутринта и ще остана до заминаването си за Бостън в неделя.

— Това все пак е нещо. Предполагам, че трябва да бъда благодарен за малките радости.

— А по-следващия уикенд можем да се срещнем в Лондон или Париж, когато завърша гастролната презентация.

Той я погледна моментално развълнуван при мисълта за откриващата се възможност и изчисли бързо:

— Кой уикенд е този? След две седмици? — В отговор тя кимна. — По дяволите, на повикване съм. Лукас ще бъде в Далас на някаква среща и аз ще го замествам през уикенда.

— Не се тревожи за това, тогава ще се прибера. В Париж можем да отидем друг път.

Тя се наведе и го целуна, после отиде до спалнята да си вземе необходимите неща за пътуването. А Стив се насочи към банята и стоя под душа близо половин час, за да отмие миризмата, изтощението и мъката на травматологичното отделение. А след това се изтегна на леглото да си почива гол, като я наблюдаваше как се движи спокойно из стаята и опакова багажа си. Пет минути по-късно вече спеше дълбоко.