Даниел Стийл - Неустоима сила

Седмицата, преди да започне гастролната презентация адвокатите, чиито услуги използваха, изпратиха последния проспект в Комисията по ценните книжа и фондовите борси за одобрение, а Калан бе разбираемо притеснен за резултатите, макар Мередит да го успокояваше. Убеждаваше го, че това е едно от най-добрите първични предлагания на акции, по които е работила, и че той няма никакви основания за безпокойство.

В края на последната седмица всички не доизяснени подробности бяха изгладени и тя се чувстваше уверена, че са обмислили всичко. Обединението бе учредено, анализаторите бяха доволни, специалистите по продажбите бяха ентусиазирани за „Дау тек“, както и те двамата с Калан, дори Комисията по ценните книжа и фондовите борси не им създаваше проблеми.

Единственото, което я притесняваше в края на седмицата преди почивните дни за Деня на труда, беше малкото време, което прекарваше със Стивън, а от телефонните си разговори с него съдеше, че той вече е разстроен от създалото се положение. Ала тя не можеше да промени хода на събитията през последните две седмици. Трябваше да уточни твърде много важни подробности и не бе в състояние да отдели време за съпруга си.

— Имам чувството, че съм женен за имагинерна приятелка — оплака се той в четвъртък вечерта, когато й се обади. Тя все още бе в офиса в един часа след полунощ, а той самият току-що бе излязъл от операция и бе дежурен до петък на обяд. Беше в болницата с малки прекъсвания от вторник сутринта. Бяха му се обаждали четири пъти за спешни случаи, а през почивните дни бе на разположение, затова нямаше основание да се оплаква много-много от нейната заетост.

— Съжалявам — отвърна тя, тонът й бе на уморен, но доволен човек. Радваше се, че всичко върви гладко. Това бе необичайно успешна сделка за фирмата, една от редките, при които неочаквани обстоятелства не причиняваха изненадващи сривове в последната минута. — Изминаха две напрегнати седмици. Направо бе лудница, но си струваше. Не мисля, че някога сме били толкова добре подготвени за предлагане на акции, както сега. — Тя се чувстваше добре не само заради юридическата обоснованост за компанията, но и заради качеството на нейните продукти. Дори Стивън й каза, че инструментите, които прави „Дау тек“, са изключително добри. Мередит разговаряше с него на тази тема от самото начало и той я бе уверил в качеството им.

— Ако трябва да работиш през почивните дни, Мери, ще те убия. — Отново думите му прозвучаха сериозно.

— Кълна се, че ще се опитам да подготвя всичко до утре на обяд и ще съм твоя до понеделник. — Обеща си твърдо, че ще запази почивните дни за Деня на благодарността за съпруга си. Той го заслужаваше. — Ти няма да си на повикване, нали, скъпи?

— В никакъв случай. Не ме интересува дали на половин Ню Йорк няма да му изтече кръвта до смърт, нито дори ако в Сентрал парк изригне вулкан. Не съм на повикване и утре по обяд ще хвърля проклетия пейджър на боклука. Възнамерявам да прекарам почивните дни в леглото с теб, дори да трябва да те прикова с белезници към него.

— Звучи доста ексцентрично — тя се изкикоти при тези негови думи, но в същото време си даваше сметка, че той е много уморен.

А когато най-сетне Стив се прибра вкъщи по обяд на следващия ден, тя вече го чакаше. Беше един от онези влажни дни в Ню Йорк, когато въздухът бе наситен с изпарения, обичайни за края на август, и тя се разхождаше безцелно из дневната по бельо, когато той се появи в измачкани работни дрехи и с двудневна брада, за която не бе имал време да се погрижи. Седмицата бе невероятно тежка за него, но както обеща, той напусна отделението по обяд и когато видя съпругата си, се засмя и захвърли пейджъра си на кухненския плот.

— Ако това чудо се включи през някой от следващите три дни, ще убия някого — закле се той, взе си бира и се просна на дивана, а в погледа му се четеше възхита от белия сатенен сутиен и бикини на жена му. — Надявам се това да не е модел на облеклото ти на гастролната презентация. Възможно е да продадеш много акции, но нищо чудно и да предизвикаш бунт.

Тя се наведе и го целуна, а той опитно прокара ръка по копринената кожа на бедрото й, а после отново отпи от ледената бира, преди да я остави на масичката за кафе.

— Господи, колко съм уморен — въздъхна Стив. — Сякаш през уикенда половината население на Ню Йорк се бе изпозастреляло, а другата половина бе изпопадало и бе изпочупило крайниците си. Ако видя още едно ранено тяло, мисля, че ще изпадна в психически срив. — После й се усмихна, започваше да се отпуска от напрежението през трите дни, прекарани в травматологичното отделение. — Толкова е приятно да те видя. Започвах вече да се питам дали всъщност сме женени. Все едно съм женен за стюардеса — това чувство изпитвам, когато теб те няма, а аз съм тук, или когато ти си вкъщи, а аз — на работа. Понякога е малко странно, нали?