Даниел Стийл - Неустоима сила

Мередит и Кал прекарваха заедно всеки миг, когато бе възможно. Бяха подложени на огромно напрежение, повече от всякога, и прекараха последния си уикенд в малък хотел в Кармел Вали. Останаха цели два дни в леглото, с прекъсване от дълги разходки, когато си държаха ръцете и се целуваха, стояха будни с часове, разговаряха нощем, след като се бяха любили, но не споменаваха и дума за бъдещето. За тях бъдеще нямаше. Имаха само тези последни мигове.

А в деня, когато Стив трябваше да пристигне, Кал заминаваше за Лондон. Вечерта, преди да тръгне, двамата останаха в апартамента й до среднощ. Дори това жилище — свидетел на любовта им, щяха да изгубят скоро. Тя бе наела апартамент в Сан Франциско, където да се настанят със Стив, и щеше да пътува Пало Алто и обратно.

— Бих искал да кажа, че се надявам всичко със Стив да се подреди — каза й той на раздяла, — но ще те излъжа. Не искам да се подреди, Мери. Искам да се върнеш при мен. Обади ми се в Европа и ми кажи какво става.

Най-ужасното беше, че тя вече не можеше да си представи живота си без него. Непрестанно изпитваше натрапчивото и объркващо чувство, че двамата с Кал са женени и тя ще му изневери със Стивън. Но отношенията с Кал бяха фантазия, илюзия, бягство от действителността. Обичаха се лудо, но помежду им нямаше реално обвързване. Нейната връзка бе със Стив и Кал го знаеше. Но макар да твърдеше, че го разбира, той й се сърдеше, че е допуснала Стив да дойде тук и се е съгласила с настояванията му да спасят брака си, а на себе си се ядосваше, че не се е обвързал досега с нея. И двамата знаеха, че сега е твърде късно. Тя трябваше да провери отношенията си със Стивън.

— Не мога да захвърля петнайсет години, без да му дам последен шанс, Кал. Не мога да го направя. — Той знаеше, че е права, но в известен смисъл я мразеше, че е толкова честна със съпруга си. Същевременно почтеността й бе едно от нещата, заради които я обичаше.

— Няма да се получи и ти самата си наясно — с горчивина я убеждаваше Кал. — С брака ви е свършено, Мери. Погледни истината в очите. — И двамата не можеха да приемат факта, че тя се връща при Стив и поне за момента връзката й с Кал приключва. Не искаше дори да мисли за това. А Кал бе обезумял. Освен всичко друго, той не смяташе, че Стив е подходящ за нея. — Вие двамата нямате нищо общо.

— Имаме достатъчно общо помежду си, щом сме били женени в продължение на петнайсет години — възпротиви се тя, но явно не бе убедена в думите си.

— Останали сте заедно по инерция и ти го знаеш. От години вървите по различни пътища в кариерата си. Сигурен съм, че той изобщо не разбира какво правиш, нито се интересува, нито знае колко си добра. Губиш си времето с него. — Кал бе бесен и се чувстваше отхвърлен. — Погрижи се за себе си, Мери — тъжно й каза той и я целуна за последен път, преди да си тръгне.

Тя плака в продължение на часове, а когато Стив пристигна на следващия ден, Мередит беше все още много разстроена и изглеждаше като болна. Беше смъртно бледа и очите й бяха подути.

— Болна ли си? — попита я Стив, разтревожен за нея.

— Настинка, алергия или нещо подобно.

— Изглеждаш ужасно, скъпа.

Даде и таблетки, но тя не ги изпи. А след два часа той бе разхвърлял цялото жилище, дрехите му бяха разпръснати навсякъде по пода в спалнята, бръснарските му принадлежности — в банята, а той приготвяше вечеря в кухнята.

В пристигането му нямаше нищо празнично и той бе разочарован, когато разбра, че е наела за тях апартамент в града. Би предпочел да е купила или поне наела къща. А вечерта, след като пристигна, отново повдигна въпроса за децата. Това бе част от неговия план за възстановяване на брака. Смяташе, че така връзката помежду им би укрепнала.

— Сега не е време да мислим за това — сопна му се тя, а наум се питаше къде е Кал по това време. По нейни изчисления той току-що бе пристигнал в Лондон. Бяха си обещали да не си звънят и тя се опитваше да сдържи обещанието, поне за момента. Стив не бе изкарал у дома и една нощ.

— Това е идеалният момент за бебе — настоя Стив. — Ти си доволна от работата си, а аз няма да съм толкова зает известно време. Ако не се чувстваш много добре през първите месеци, аз ще съм край теб. А ако остана в спешното отделение, дори мога да се грижа за бебето.

— Не искам бебе. Изобщо. Не го ли разбираш? — недоволно отвърна тя. Още не бе сигурна дали иска него самия, да не говорим за бебе. — Едно дете ще съсипе живота ми, ще усложни всичко. Не искам да се чувствам зле няколко месеца. Просто не го искам.