Аркадий Стругацки - Човекът от преизподнята

— Кога съм го направил? — рече на глас той.

— Съвсем не знам — веднага отвърна Драмба.

Гаг погледна и другата си ръка. Също окървавена. Майката земя значи съм пердашил. Родителка на всичките тези… шмекери. Добър Котарак. Само истерия ми липсваше. Той погледна към къщата. Зеленото облаче едва се виждаше на хоризонта.

— Много излишни неща надрънках днес, ето какво… — каза той бавно. — Дивак си ти, а не Котарак. Няма кой да ти издърпа ушите. Решил да заплашва, сополанко със сополанко… Щом като Корней избухна в смях…

Той погледна робота.

— Редник Драмба! Какво направи Корней, когато си тръгнах?

— Заповяда ми да ви последвам, господин ефрейтор.

Гаг горчиво се усмихна.

— И ти, разбира се, му се подчини… — Той се изправи, приближи се плътно до робота. — Колко пъти ще те уча аз, дръвнико — прошептя яростно. — На кого се подчиняваш? Кой е твоят непосредствен началник?

— Ефрейтор Гаг, Бойният котарак на негово височество — отсече Драмба.

— И защо, дивако безмозъчни, можеш да се подчиняваш на още някой?

Драмба се позабави, а после каза:

— Виноват, господин ефрейтор.

— Е-ех… — произнесе Гаг безнадеждно. — Добре, качи ме на раменете си. Да си вървим у дома.

Къщата го посрещна с непривична тишина. Беше празна. Отлетели са, значи, лешоядите. На мърша. Гаг най-напред се изкъпа в басейна, изми кръвта и прахта, старателно се среса пред огледалото и като се преоблече в чисти дрехи, решително закрачи към трапезарията. Беше закъснял за обяд. Корней вече допиваше сока си. Той с нарочно безразличие погледна Гаг и отново сведе очи към сложената отпред папка. Гаг се приближи до масата, прокашля се и проговори с приглушен глас:

— Държах се погрешно, Корней. (Корней кимна, без да вдига очи). Моля ви за прошка.

Беше му непоносимо трудно да говори, езикът му едва се превърташе. Наложи се да спре за секунда и да стисне здраво челюст, за да дойде на себе си.

— Разбира се, аз… аз ще правя всичко, както вие наредите. Не бях прав.

Корней въздъхна и бутна папката от себе си.

— Приемам извиненията ти… — Той забарабани с пръсти по масата. — Да. Приемам ги. Истината е, че за съжаление аз съм по-виновен от теб. Но ти седни и яж…

Гаг седна, без да сваля бдителния си поглед.

— Виждаш ли, ти си още млад и може да ти се прости. Но аз! — Корней разтърси във въздуха разперените си пръсти. — Стар глупак! Все пак на моята възраст и с моя опит беше време да се науча, че има хора, които могат да издържат ударите на съдбата, но има хора, които се пречупват. На първите се казва истината, а на вторите се разказват приказки. Така че извинявай, Гаг. Хайде да се опитаме да забравим тази история. — И той отново се залови за документите си.

Гаг ядеше някаква бърканица от месо и зеленчуци, без да усеща нито вкуса й, нито миризмата й, сякаш дъвчеше памук. Ушите му пламтяха. Пак излизаше някаква нелепост. Вече му се щеше да закрещи и да удари с юмрук по масата. Стига ме е правил на пале! Стига! Аз не мога да бъда сломен от ударите на съдбата, разбрано? Ние не сме от ръждиво желязо!… Как можа така да го извърти, че пак да изляза пълен глупак… Гаг плисна в чашата си кокосово мляко от оплетена бутилка. Общо взето аз наистина съм глупак. Той ми говори като на мъж, а аз се държа като баба. Значи излиза, че съм пале и глупак. Не искам да мисля за това. Не ми трябва твоята истина, не ми трябват и твоите приказки. Тоест за истината, разбира се, ти благодаря — сега поне разбрах, че повече няма какво да чакам, че е време за работа.

Корней стана, взе папката под мишницата си и излезе. Лицето му беше измъчено. Гаг дъвчейки и посръбвайки погледна към градината. На пясъчната пътечка от гъстата трева се измъкна голям рижав котарак, в зъбите му се мяташе нещо пернато. Котаракът вяло мръдна дивите си очи наляво-надясно и се помъкна към къщата — сигурно под стълбите. Давай, давай, действай, братко-храбрецо, помисли си Гаг. Аз някак си да изтрая до вечерта, а тогава може и да се заловя за работа.

Той скочи, хвърли съдовете в люкчето и, като прекоси къщата на пръсти, се отправи към оня същия коридор. Надписи не бяха прибавени. Приятелите от ада мълчаха. Добре. Значи ще трябва все пак да го направи сам. Драмба… Не. Не бива да възлага надежди на редник Драмба. Това, разбира се, е жалко. Той е безценен войник. Но за истинска вяра в него не може да се говори. По-добре ще бъде без него. Нека само да направи каквото трябва, а после ще го… командировам.

Върна се в стаята си, легна на кревата и сложи ръце под главата си.