Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Иисус Христос донесъл добрата вест (Евангелието), съгласно която съществува по-висш закон от кармичния, закон, който превъзхожда кармичния закон. Това е законът за благодатта на опрощението. Това е законът, който освобождава човека от закона за причината и следствието — законът за последствията. „Не сме под закона, а под благодатта“.

Казано ни е, че на това ниво човек жъне където не е сял; Божиите дарове просто се изливат върху му. „Всичко от Царството Божие е негово“. Такова непрекъснато състояние на блаженство очаква човека, който е преодолял земния начин на мислене.

В земния начин на мислене има мъка, но Иисус Христос казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“.

Земният начин на мислене е свързан с грях, болест и смърт. Иисус вижда тяхната абсолютна нереалност и казва, че болестта и скръбта ще отминат и самата смърт, последният враг, ще бъде победен.

Днес ние знаем от научна гледна точка, че смъртта може да бъде победена, ако непрекъснато — отпечатваме в подсъзнанието си убеждението за вечна младост и вечен живот.

Подсъзнанието, което представлява сила без посока, изпълнява заповедите, без да си задава въпроси.

Ако действаме под ръководството на свръхсъзнанието (Христос или Бог в нас), ще постигнем „възкресение на тялото“.

Човек не би захвърлял повече тялото си на смъртта, то би се превърнало в „електричното тяло“, възпято от Уолт Уитмън; защото християнството се основава на опрощаването на греховете и „празния гроб“.

Когато човек познава собствените си възможности и работата на ума си, голямото му желание е да намери лек и бърз начин да внуши добро на подсъзнанието си, тъй като само интелектуалното познаване на истината не би донесло резултати.

В моя случай аз открих, че най-лесният начин за постигането на това е чрез „прехвърляне на грижата“.

Един метафизик веднъж обясни това така: „Единственото нещо, което придава някаква тежест на нещата в природата, е законът за земното притегляне и ако един скален блок бъде отнесен високо над планетата, той ще бъде без тегло; нещо подобно има предвид Христос, когато казва: «Игото Ми е благо, и бремето Ми е леко».“

Той превъзмогва земните вибрации и действа в царството на четвъртото измерение, където има само съвършенство, пълнота, живот и радост.

Той казва още: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си — защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“.

В петдесет и петия псалом се казва още „Възложи на Господа грижите си“. На много места в Библията е казано, че битката, която човек води, е Божия и че човек трябва винаги „да стои спокойно“ и да чака Божието избавление.

Това показва, че свръхсъзнанието (или Исус в нас) води нашите битки и ни облекчава от грижите.

Следователно разбираме, че човек нарушава закона, ако е обременен с грижа; грижата е неблагоприятна мисъл или състояние, и тази мисъл или състояние се корени в подсъзнанието.

Изглежда почти невъзможно да постигнем някакъв напредък, направлявайки подсъзнанието чрез съзнанието или разсъдъка, тъй като разсъдъкът (интелектът) е ограничен в своите понятия и е изпълнен със съмнения и страхове.

Тогава е правилно от научна гледна точка да прехвърляме грижата на свръхсъзнанието (или Христос в човека), където тя бива „просветлена“ или се разтваря отново „в изначалното нищо“.

Ето един пример в подкрепа на казаното: Една жена, която се нуждаела силно от пари, „просветлила“ Христос в себе си (свръхсъзнанието), използвайки следната фраза: „Аз прехвърлям грижите си, свързани с недоимъка на Христос (в мен) и се освобождавам в очакване на изобилието!“

Нейната грижа бе вярата в недоимъка, и след като я прехвърли на свръхсъзнанието, вярвайки, че ще се радва скоро на изобилие, материалните блага започнаха да се изливат върху като лавина.

Четем също така: „Христос, упованието на славата, е във вас“.

Ето друг пример: на една от моите курсистки бяха дали ново пиано, но в малкото жилище нямаше място за него, ако не изхвърлеше старото. Тя беше объркана какво да прави. Искаше да запази старото пиано, но не знаеше къде да го изпрати. Беше се отчаяла, тъй като новото пиано щеше много скоро да пристигне; всъщност можеше да дойде всеки миг, а тя нямаше място за него. Тогава дошло на ум да си повтаря следните думи: „Прехвърлям тази грижа на Христос в мен и няма да се безпокоя“.