Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Веднага щом се събудите, кажете нещо от сорта: „Нека днес да пребъде твоята воля! Днес ще ми върви! Благодаря ти за този чудесен ден, в който ще следват чудо след чудо!“

Нека това да ви стане навик и тогава ще забележите как в живота ви се случват невероятни неща.

Една сутрин взех една книга и се зачетох в нея: „Ще се чудиш и маеш пред това, което те очаква!“. Като че ли за през деня това беше моето послание, затова си го повтарях отново и отново: „Ще се чудиш и маеш пред това, което те очаква през деня!“.

Около обяд получих голяма сума пари, която в мислите си бях предназначила за определена цел.

В следващата глава ще цитирам твърдения, които считам за най-ефикасни. Но човек не трябва никога да използва дадено твърдение, освен ако то не е напълно задоволително и убедително за неговото съзнание. Често дадено твърдение се променя, за да устрои различни хора.

Ето едно, донесло успех на много хора: „Имам прекрасна работа, която получих по прекрасен начин; аз съм полезен по един прекрасен начин и ми плащат прекрасно за това“.

Дадох началото на утвърждението на една моя ученичка, а тя добави останалата част.

Получи се много силно твърдение, тъй като за добре свършена работа винаги трябва да има добро заплащане, а и римата потъва лесно в подсъзнанието. Тя започна да си пее на глас тези редове и в скоро време получи прекрасна работа по един прекрасен начин и вършеше работата си безупречно срещу прекрасно заплащане.

Друг курсист, бизнесмен, използва същото твърдение като единствено смени думата „работа“ с думата „бизнес“.

Той повтаряше: „Имам прекрасен бизнес, който върви по прекрасен начин, а аз осигурявам прекрасни услуги срещу прекрасно заплащане“. Същият този следобед той сключи сделка за четиридесет и един хиляди долара, въпреки че бизнес-делата му от месеци насам бяха в застой.

Думите от всяко твърдение трябва да се подбират внимателно, и да „покриват напълно“ случая.

Например, познавах една жена, която беше доста закъсала парично. Тя съчини подобно твърдение, за да си намери работа. Тя наистина получи много работа, но въобще не плащаха. Сега тя вече знае, че трябва да прибави и думите: „прекрасна работа срещу прекрасно заплащане“.

Божествено право на всеки човек е да има в изобилие! Повече отколкото му е нужно.

„Хамбарите му трябва да са пълни, а чашата му да прелива!“ Такава е Божията идея за човека и след като той разкъса преградите на недоимъка в собственото си съзнание, за него ще настъпи Златният век и всяко основателно желание на сърцето му ще бъде изпълнено!

Човек получава само това, което дава. Играта на живота е като игра с бумеранг. Мислите, делата и думите на човека се завръщат при него рано или късно с поразителна точност.

Това е законът за кармата, а „карма“ на санскрит означава „връщане“. „Каквото посее човек, това и ще пожъне!“

Ето един пример: една приятелка ми разказа следната история за себе си, която потвърждава закона. Тя заяви: „Моята карма е свързана с леля ми — каквото аз кажа, след време други го казват на мен. Често съм раздразнителна в къщи. Един ден заявих на леля ми, която не спираше да говори на вечеря: «Стига приказки — искам да се нахраня на спокойствие».“

Приятелката ми е духовен човек, така че при нея кармата се връща много по-бързо отколкото при обикновените хора.

Колкото повече човек знае, толкова по-отговорен е той, а човек, който познава духовния закон, а не го практикува, си навлича големи страдания. „Страхът от Бога (от закона) е началото на мъдростта.“ Ако под „Бог“ разбираме „закон“, много места от Библията ще ни станат доста по-ясни.

„Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (законът). Отмъщението идва по-скоро от закона, а не от Бога. Бог вижда човека съвършен, „създаден по Негов образ“ (представа) и надарен със „сила и господство“.

Това е съвършената идея за човека, отпечатана в божественото съзнание, в очакване да бъде препотвърдена от човека; защото хората могат да бъдат само това, което сами си представят, че са и постигат само това, което сами си представят, че постигат.

Една древна поговорка гласи: „Никога нищо не се случва без да има свидетел“.

Човек пръв вижда провала или успеха си, радостта или тъгата си, преди картините от неговото въображение да се материализират. Видяхме това при майката, която си представя, че детето се разболява, или при жената, която си представя, че мъжът преуспява.