Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

В предишната глава видяхме, че подсъзнанието е душата на човека и това, което чувства дълбоко в себе си, добро или зло, бива изобразено от този верен слуга. Чрез тялото и делата му се вижда това, което той си е представял. Болният човек си е представял болест, бедният — бедност, богатият — богатство.

Хората често казват „Защо малкото дете, което е твърде малко, за да знае какво означават представите, привлича болест?“

Аз отговарям, че децата са чувствителни и добри приемници на мислите на хората около тях и често си представят страховете на своите родители.

Веднъж чух един метафизик да казва: „Ако сам не направляваш подсъзнанието си, някой друг ще го направлява вместо теб“.

Майките често несъзнателно привличат болест и беди за децата си, като непрекъснато се страхуват за тях и ги следят за съответните симптоми.

Ето един пример: една приятелка попитала друга жена дали детето е карало шарка. Тя набързо отговорила: „Не още!“. От думите се подразбира, че тя очаквала болестта и следователно подготвяла пътя за това, което не желаела да се случи на нея и на детето.

Обаче хората, които са уравновесени и разсъждават правилно, които излъчват само добронамереност към другите и не се страхуват, са недосегаеми за отрицателните мисли на другите. Фактически те получават само добри мисли, така както те самите изпращат само добри мисли.

Съпротивляването е ад, защото човек изпада „в състояние на терзание“.

Един метафизик ми даде веднъж чудесна рецепта: за да може човек да се справя с всеки номер в играта на живота, трябва да не се съпротивлява. Той ми разказа следното: „В един период от живота си кръщавах деца и, разбира се, те имаха различни имена. Днес повече не се занимавам с кръщаването на деца, но кръщавам събития, като давам едно и също име на всяко нещо. Ако се проваля, аз го кръщавам «успех», в името на Отца и Сина и Светия Дух!“

Тук ние наблюдаваме великия закон за превръщането, който се основава на несъпротивата. Чрез изричането на думи всеки провал се превръща в успех.

Друг пример: на една жена, на която трябваха пари и която познаваше духовния закон за изобилието, в бизнеса си непрекъснато общуваше с човек, който я караше да се чувства много бедна. Той говореше за недоимък и ограничения и тя бе започнала да прихваща от мислите му за бедност, вследствие на което разви неприязън към него и го обвиняваше за неуспеха си. Тя знаеше, че за да забогатее, трябва първо да се почувства така, сякаш вече е получила — чувството за изобилие трябва да предшества самото проявление.

Но един ден хрумнало, че тя се съпротивлява на ситуацията и че вижда две сили, вместо една. И така, тя благословила неприятния за нея човек и нарекла ситуацията „успех“. После ни уверяваше: „Тъй като съществува една единствена сила — Бог, значи този човек е тук за мое добро и за моя просперитет“ (просто обратното на това, как изглеждали нещата). Наскоро след това чрез този човек тя срещнала друга жена, която дала няколко хиляди долара за свършена от нея услуга, а мъжът се преместил в далечен град и нещата в живота потръгнали от само себе си. Повтаряйте си: „Всеки човек е златна нишка от веригата на моето добро“, защото у всеки човек има нещо от бога и той само очаква да му се предостави възможността да служи на божествения замисъл в своя живот.

„Като благославяш врага си, ти му отнемаш оръжието“. Стрелите му ще се превърнат в благословия.

Този закон важи както за народите, така и за отделния човек. Благослови един народ, изпрати любов и добра воля на всеки човек от него и по този начин ще им отнемеш способността да нанасят вреда.

Човек може правилно да разбере идеята за несъпротивляването само ако е на сравнително високо духовно ниво. Моите курсисти казват често: „Не желая да ставам изтривалка“, на което аз им отговарям: „Когато прилагаш несъпротива, съчетана с мъдрост, никой никога повече няма да може да те използва“.

Ето друг пример: един ден очаквах с нетърпение важно телефонно обаждане. С неохота отговарях на всяко позвъняване, самата не се обаждах на никого, като си мислех, че ако се обадя, мога да попреча на обаждането, което очаквах.

Вместо да си бях казала: „Божествените идеи никога не влизат в стълкновение — ще ми се обадят, когато трябва“, оставяйки всичко на Безграничния разум, аз започнах да подреждам нещата сама — превръщах битката в моя, а не в битка на Бога и продължавах да бъда напрегната и тревожна. Телефонът не позвъня близо един час. Погледнах към него и видях, че слушалката не е била затворена през цялото това време — телефонът не е работел. Безпокойството, страхът и това, че вярвах, че нещо ще попречи на връзката, бе довело до пълното изключване на телефона. Разбирайки какво съм направила, започнах веднага да благославям положението, нарекох го „успех“ и си повтарях: „Не мога да изпусна какъвто и да е телефонен разговор, който ми принадлежи по съдба. Аз действам по силата на благодатта, а не по принуда.“