Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Иисус Христос казва: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.

И така, виждаме че свободата (от всякакви неприятни обстоятелства) идва чрез познаване на духовния закон.

Подчинението предхожда властта, а законът се подчинява на човека, когато той се съобразява със закона. Трябва да се съобразим със закона за електричеството, преди той да започне да ни служи. Когато с него се борави по невеж начин, той се превръща в смъртен враг за човека. Същото важи и за духовния закон.

Ето един пример в подкрепа на казаното: една жена със силна воля искала да притежава къща, която била собственост на неин познат. Тя често си представяла, че живее в къщата. След време човекът починал и тя се настанила в нея. Няколко години по-късно, след като се запознала с духовния закон, тя ме попита: „Мислиш ли, че по някакъв начин аз може да съм допринесла за смъртта на човека?“ На което аз отговорих: „Възможно е, желанието ти беше така силно, всяко нещо бе насочено към него, но ти си плати кармичния дълг. Твоят съпруг, когото ти обичаше така всеотдайно, почина наскоро след това и къщата се превърна в бреме за теб за дълго време.“

Първоначалният собственик всъщност не би могъл да бъде повлиян от нейните мисли, ако е бил с позитивна нагласа, нито пък нейният съпруг — те и двамата просто бяха попаднали под кармичния закон. Жената е трябвало да каже (изпитвайки силно желание да притежава къщата): „Безграничен разум, дай ми подходящата къща, равностойна на тази, дай ми къщата, която е моя според божественото право“.

Божественият избор трябва да удовлетворява всички, носейки добро за всеки човек. Божественият модел е единственият безопасен модел, към който да се придържаме.

Желанието притежава огромна сила и трябва да се канализира правилно, защото в противен случай настъпва хаос.

Ето защо, най-важната стъпка е първата — трябва да се иска „правилно“.

Човек винаги трябва да иска само това, което му принадлежи по божествено право.

Да се върнем на примера. Ако жената бе възприела следното становище: „Ако къщата, която искам, ми се полага, аз не мога да я изпусна, ако не, дай ми, Боже, равностойна на нея“, мъжът може би сам щеше да реши да се измести (ако това е бил божественият избор за нея) или просто жената щеше да намери друга такава къща. Всяко нещо, насилено да се прояви от собственото ни желание, е винаги „погрешно заченато“ и „не завършва добре“.

Предупредени сме: „Ще бъде моята воля, а не твоята“, и странното е, че човек винаги получава точно това, което желае, когато не пришпорва желанията си, а дава възможност на Безграничният разум да действа чрез него.

„Не бойте се, чакайте — и ще видите спасение от Господа“ (закона).

Друг пример: при мен веднъж дойде една силно отчаяна жена. Дъщеря решила да предприеме много рисковано пътуване и майката се страхувала за нея.

Тя ми каза, че използвала какъв ли не довод, изтъквала опасностите, които я грозят, забранявала да тръгне, но дъщерята ставала все по-неотстъпчива и решителна. Тогава аз посъветвах майката: „Ти налагаш личната си воля над дъщеря си, а нямаш право да правиш това. Страхът ти от нейното пътуване може само да привлече това, от което се страхуваш, защото човек привлича нещата, от които бяга“. А после добавих: „Пусни я да върви и поне в представите си свали ръце от нея; остави нещата в Божиите ръце и използвай следното твърдение: «Оставям положението в ръцете на Божествената любов и мъдрост; ако това пътуване е част от божествения промисъл, аз го благославям и повече не му се противопоставям, а ако не е, благодаря, че ще се осуети и провали»“. Ден или два по-късно дъщеря съобщила: „Майко, отказах се от пътуването“ и ситуацията се върнала в „нулевото си положение“.

Човек се учи „да не се бои и да чака“, което изглежда така трудно за всички нас. Ще се спра по-подробно на този закон в главата за несъпротивляването.

Ще дам друг пример за това как човек жъне посятото, до който стигнах по твърде любопитен начин.

При мен дойде една позната и ми каза, че в банката са дали фалшива двадесет доларова банкнота. Беше много притеснена, защото, каза ми тя: „Хората в банката никога няма да признаят грешката си“.

Аз отговорих: „Нека да анализираме ситуацията и да видим защо си привлякла фалшивата банкнота“. Тя помисли малко и възкликна: „Зная защо, изпратих на един приятел няколко лъжливи банкноти на шега“. Ето защо законът бе изпратил и на нея фалшиви пари — той не разбира от шеги.