Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

После я посъветвах: „Сега ще трябва да се обърнеш към закона на опрощението и да неутрализираш ситуацията“.

Християнството се основава на закона на опрощението. Христос ни е избавил от проклятието на кармичния закон и Христос, който е у всеки човек, е негов Изкупител и Спасение от всякакви нехармонични ситуации.

Аз произнесох следните думи: „Безграничен дух, ние се обръщаме към закона за опрощението и благодарим, че познатата ми се намира под Божията благодат, а не под закона, и че тя не може да изгуби тези двадесет долара, които са нейни по божествено право!“.

„А сега се върни в банката и им кажи, без да се страхуваш, че те са ти ги дали по погрешка“ — посъветвах я аз.

Тя ме послуша и за нейна изненада в банката се извинили и дали друга банкнота, като се отнесли много вежливо с нея.

Ето защо познаването на закона дава сила на човек „да изтрива грешките си“. Човек не може да насилва нещата извън него и да бъде това, което не е.

Ако желае богатство, той трябва преди всичко да е богат по дух.

Например, при мен дойде жена, която ме помоли да „помогна“ за просперитет. Тя не се интересуваше особено от проблемите в дома си, където цареше голям безпорядък.

Аз я предупредих: „Ако искаш да си богата, около теб трябва да има ред. Всички богати хора обичат реда. Редът е първият божествен закон“. И добавих: „Ти никога няма да бъдеш богата с изгоряла кибритена клечка в игленика ти, например“.

Чувството за хумор беше добре развито и тя веднага се захвана да привежда къщата си в ред. Направи разместване на мебелите, подреди отново чекмеджетата на бюрото си, почисти килимите и наскоро след това при нея постъпи финансова помощ — подарък от един роднина. Самата жена се преобрази и финансовите дела вървят добре, а тя внимава винаги с външните неща, в очакване на просперитета, знаейки, че Бог е първоизточникът на богатството.

Много хора не знаят, че правенето на подаръци и купуването на неща са инвестиции, а запасяването и спестяването неминуемо водят до загуба.

„Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден“.

Един пример: познавах един човек, който искаше да си купи палто, подплатено с кожа. Той ходил с жена си по разни магазини, но все не намирал каквото търсел. Казвал, че всичките изглеждат евтини. Накрая му показали едно, което според думите на продавача струвало около хиляда долара, но управителят на магазина щял да му го продаде за петстотин долара, тъй като сезонът бил към своя край.

Той имал общо седемстотин долара. Разсъдъкът му го посъветвал: „Не можеш да си позволиш да изхарчиш почти всичко, което имаш, за едно палто“, но той имал силно развита интуиция и никога не се предоверявал на разсъдъка си.

Обърнал се към жена си и казал: „Ако купя това палто, ще направя куп пари!“, при което жена му, ще не ще, одобрила покупката.

Около един месец по-късно той получил комисиона за десет хиляди долара. С палтото той се чувствал особено богат, то го свързвало с успеха и просперитета. Без палтото не би получил комисионата. Това било инвестиция, която носела големи дивиденти.

Ако човек пренебрегва интуицията си да харчи или да раздава, същите тези пари биха се изхарчили по неинтересен или нерадостен начин.

Например: една жена ми каза, че в Деня на благодарността тя обявила пред семейството си, че не могат да си позволят вечеря по случай този празник. Тя имала пари за вечерята, но решила да ги спести.

Няколко дни по-късно някой влезнал в стаята и взел от чекмеджето на бюрото точно сумата, която щяла да струва вечерята.

Законът винаги е на страната на човека, който не се страхува да харчи, но харчи мъдро.

Още един пример: една от моите курсистки пазарувала заедно с малкия си племенник. Детето настоявало за играчка, която тя му казала, че няма пари да купи.

Тя веднага разбрала, че реакцията е на немотия, защото по този начин не признава, че Бог е първоизточникът на нейните средства.

И така, тя купила играчката и на връщане в къщи намерила на улицата същата сума пари, която била платила за играчката.

Първоизточникът на богатството на човека е неизчерпаем и непоклатим, когато се вярва безрезервно в него, но вярата или доверието трябва да предшестват материализацията. „Нека ви бъде по вашата вяра“. „А вяра е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ — „защото въображението се гради на вярата и лошите картини се разпръскват и изчезват и ние «ще пожънем в свое време, без да се уморяваме».“