Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Истинската любов е всеотдайна и не познава страха. Тя се излива върху обекта на своите чувства, без да търси отплата. Нейната радост е в радостта да дарява.

Любовта е проявление на Бога и най-голямата магнетична сила във вселената. Чистата всеотдайна любов притегля към себе си това, което се полага; на нея не се налага да търси или да иска. Едва ли някой има и най-малката представа за истинската любов. Хората са егоистични, деспотични и когато обичат, са непрекъснато разтърсвани от страхове и затова загубват обекта на любовта си. Ревността е най-лошият враг на любовта, защото въображението се бунтува, виждайки любимия човек увлечен по някой друг и ако не се неутрализират, тези страхове се материализират.

Ето един пример за това: при мен веднъж дойде много отчаяна жена — мъжът, когото обичала, я зарязал заради други жени и казал, че не е имал намерение да се жени за нея. Тя беше разкъсана от ревност и обида и каза, че се надява и той да страда някога по същия начин, по който я бе накарал да страда. После добави: „Как можа да ме напусне след като аз така го бях обичала?“.

Отвърнах: „Ти не обичаш този мъж, ти го мразиш! Човек никога не получава нещо, което не е дал. Ако обичаш истински, ще бъде обичана по същия начин. Усъвършенствай себе си по отношение на този човек. Покажи му, че го обичаш истински и самоотвержено, без да искаш нищо в замяна, без да го критикуваш или проклинаш и го благослови, където и да се намира“.

Тя ми отвърна: „Не, няма да го благословя без да зная къде е!“.

„Но това не е истинска любов“, казах аз. „Когато човек обича истински и него го обичат по същия начин — или същият човек, или равностоен нему, защото, ако въпросният човек не е твоят божествен избор, просто няма да го искаш. Когато си едно с Бога, ти си едно и с любовта, която ти принадлежи по божествено право.“

Изминаха няколко месеца. Нямаше промяна в нещата, но жената работеше съвестно над себе си. Аз я посъветвах: „Когато спре да те безпокои жестокостта му, той ще престане да бъде жесток, тъй като ти привличаш това му качество чрез собствените си емоции“.

После разказах за едно братство в Индия, членовете на което никога не казват „Добро утро“ един на друг. Те използват израза: „Поздравявам Бога в теб“. Те поздравяват Бога във всеки човек, а така също и в дивите животни в джунглата и никога никой от тях не е бил нараняван, защото те виждат единствено Бога във всяко живо същество. Аз я посъветвах: „Поздрави Бога в този човек! Кажи му: «Виждам само Божието проявление в теб. Виждам те така както Бог те вижда — съвършен, създаден по негов образ и подобие».“

Постепенно тя установи, че се успокоява и раздразнението отминава. Той беше капитан и тя го наричаше „Кап“.

Един ден тя най-неочаквано за себе си произнесла: „Бог да благослови Кап, където и да се намира“.

Тогава аз я окуражих: „Ето, това е истинска любов и когато постигнеш «съвършения кръг» и не се тревожиш повече от ситуацията, ще имаш любовта му или пък ще привлечеш любовта на мъж, равностоен нему.“

По това време сменях жилището си и нямах телефон, така че в продължение на няколко седмици нямах вести от нея. Една сутрин получих писмо: „Оженихме се“.

Веднага телефонирах. Първите ми думи бяха: „Какво стана?“

„О, — възкликна тя, — стана чудо! Една сутрин се събудих и страданието ми беше изчезнало. Срещнахме се същата вечер. Той поиска ръката ми. Вече сме женени повече от седмица и аз никога не съм виждала по-всеотдаен мъж“.

Една стара поговорка гласи: „Никой не ти е нито враг, нито приятел — всеки човек ти е просто учител“.

Ето защо човек трябва да гледа по-безпристрастно на света и да се учи от онова, на което другите могат да го научат. Скоро той ще научи уроците си и ще стане свободен.

Любимият на тази жена я научи как да обича самоотвержено, нещо, на което всеки човек рано или късно трябва да се научи.

Не е нужно страдание, за да се развива човек, то идва в резултат от престъпването на духовния закон, но като че ли малко хора могат да събудят от „съня на душата“ без страдание. Когато хората са щастливи, те обикновено стават себични и автоматически задействат кармичния закон. Човек често претърпява загуба в резултат на недооценяване.

Познавах една жена, която имаше много мил съпруг, но често казваше: „Не ме е грижа за брака ми, въпреки че нямам нищо против съпруга си. Просто семейният живот не ми е интересен.“

Тя си имаше други интереси и почти не се сещаше за мъжа си. Спомняше си за него само когато го видеше. Един ден съпругът казал, че е влюбен в друга жена и я напуснал. Тя дойде при мен за съвет отчаяна и възмутена.