Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

„Искайте, и ще получите“

Човек трябва да направи първата крачка. „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас“.

Често ме питат как се постига това.

Аз отговарям: „Облечи в думи искането си и не прави нищо докато някак си не ти се подскаже. Поискай да ти се подскаже с думите: «Безграничен разум, разкрий ми, моля те, пътя, нека да разбера мога ли да направя нещо».

Отговорът ще получите по интуитивен път (или хрумване); случайна реплика или пасаж от книга и т.н. Отговорите понякога ни стряскат с точността си. Например: една жена искаше да получи голяма сума пари. Тя се обърна с думите: «Безграничен разум, моля те, разкрий за мен пътя към незабавно благоденствие, нека всичко, което ми се пада по божествено право стане мое, нека над мен завали изобилие от блага». После добавила: «Подскажи ми чрез нещо, какво мога да направя».

Скоро просветнала мисълта: «Дай на някоя приятелка (която ти е оказвала духовна помощ) сто долара». Тя споделила хрумването с друга приятелка, която я посъветвала: «Почакай да ти се подскаже с още нещо, преди да дадеш». И тя зачакала. Същият този ден срещнала жена, която казала: «Днес дадох на един човек един долар; за мен това е все едно ти да дадеш сто долара някому».

Това било безпогрешно подсказване — тя разбрала, че трябва да даде стоте долара. Това било подарък, който се оказал голяма инвестиция, защото наскоро след това по забележителен начин получила голяма сума пари.

Когато дава, човек отваря пътя за получаване. За да създаде активност във финансите, човек трябва да дава. Десятъкът, т.е. даването на 1/10 част от дохода, е стар еврейски обичай, доказал, че води до увеличаване на средствата. Много от най-великите хора на тази страна са раздавали една десета част от доходите си и не зная случай това да не се е оказало добро вложение.

Раздаденият десятък се завръща благословен и умножен, но подаръците или десятъкът трябва да се дават с любов и с радост, защото Бог обича «оногова, който драговолно дава». Сметките също трябва да се плащат с добро настроение. Парите трябва да се дават без страх, с благословия.

Такова отношение прави човека господар на парите. Те са негови, за да го слушат и тогава думите му отварят огромни източници на богатства.

Човек сам ограничава средствата си вследствие ограниченото си виждане. Понякога хората реализират голямо богатство, но се плашат да действат.

Прозрението и действията трябва да вървят ръка за ръка, както в случая с човека, който си купил палтото с кожената подплата.

Една жена дойде веднъж при мен и ме помоли да изрека «необходимите думи» за да получи добър пост в службата. Аз се помолих: «Безграничен разум, разкрий пътя към подходящия пост за тази жена». Никога не казвайте само «пост» — молете за «подходящия пост», мястото, вече предвидено в божественото съзнание, защото само един е постът, който би удовлетворил човека.

После благодарих, че вече е получила такъв пост и че той скоро ще се разкрие. Много скоро на нея предложиха три поста — два в Ню Йорк и един в Палм Бийч и тя не знаеше на кой от тях да се спре. Аз помогнах: «Помоли да ти се подскаже».

Времето почти изтичаше, а тя не можеше да реши, когато един ден ми се обади по телефона: «Тази сутрин, след като се събудих, долових мириса на Палм Бийч». Тя бе ходила там и мекият аромат на мястото бе познат.

Аз отвърнах: «Е, щом оттук можеш да доловиш аромата на Палм Бийч, явно това е твоето място». Тя прие поста и работата се окача чудесна. Често такива подсказвания идват в неочакван момент.

Един ден, както си вървях по една улица, почувствах силно нужда да вляза в една хлебарница, на разстояние един-два блока от мястото, където се намирах.

Разсъдъкът ми се съпротивляваше: «Та там няма нищо, което да ти трябва».

Но аз се бях научила да не разсъждавам. И така, стигнах до хлебарницата, огледах какво имат. Наистина нямаше нищо, което да ме интересува, но на излизане срещнах една жена, за която често си бях мислила и която спешно се нуждаеше от помощта ми.

Толкова често човек отива за дадено нещо, а намира друго.

Интуицията е духовно качество, което не обяснява пътя, а просто го показва.

Човек често получава прозрение по време на «сеанс». Идеята, която му хрумва, може да изглежда съвсем неадекватна, но някои от пътищата Господни са «неведоми».

Един ден, по време на час, аз провеждах сеанс с молба на всеки да му се подскаже пътят. После при мен дойде една от жените и заяви: «Докато вие провеждахте сеанса, на мен ми хрумна да взема мебелите си от мястото, където съм ги складирала и да наема апартамент». Жената бе дошла, за да помогна за здраве. Казах, че съм сигурна, че ако си наеме самостоятелно жилище, здравето ще се подобри, и добавих: «Считам, че проблемът ти, който е конгестия, е дошъл от складирането на нещата ти. Задръстването с неща води до конгестия в организма. Ти си нарушила закона за употребата и тялото ти плаща за това.»