Флорънс Шин - Играта на живота и как да я играем

Например, имах ученичка, която идваше при мен дълго време, за да прочиства съзнанието си от гняв и омраза. След време тя изпитваше неприязън само към една жена, но именно тази жена не даваше покой. Малко по малко ученичката ми се поуспокои, изпълни се с хармония и един ден цялата неприязън бе изчезнала.

Тя влезе сияеща и възкликна: „Само да знаеш как се чувствам! Жената ми каза нещо и вместо да се ядосам, аз бях мила и добра. Тя ми се извини и се държа много мило с мен. Никой не може да разбере колко леко и приятно ми е отвътре!“

Любовта и добрата воля са безценни в бизнеса.

Например: дойде при мен една жена, която се оплакваше от работодателката си. Казала, че е студена и критична и че не иска тя да работи на това място.

„Е — рекох аз. Поздрави божественото начало в жената и изпрати обич“.

„Не мога! Та тази жена е от камък“ — отклони предложението ми тя.

Тогава аз припомних: „Нали си спомняш историята за скулптура, който настоявал за конкретен къс мрамор. Попитали го защо точно него иска. Той отговорил: «Защото в мрамора има един ангел» и от къса произвел голям шедьовър“.

Тя ми рече: „Добре, ще опитам“. Една седмица по-късно дойде отново и ми каза: „Направих каквото ми каза и сега жената е много мила, развежда ме с колата си“.

Хората понякога са изпълнени с угризения за това, че са се държали нелюбезно с някого, дори и след като са минали години оттогава.

Ако лошото не може да се поправи, ефектът от него може да се неутрализира като се направи някакъв жест на добра воля в настоящия момент.

„Правя това, загърбвайки миналото, с поглед към нещата, които предстоят!“

Скръбта, съжалението и угризенията разкъсват клетките на тялото и отравят атмосферата около човека.

Една жена, потънала в голяма скръб, веднъж ми каза: „Моля те, лекувай ме, за да бъда весела и щастлива, защото скръбта, която изживявам, ме прави толкова раздразнителна спрямо останалите членове на семейството ми, че продължавам да трупам лоша карма“.

Бях помолена да лекувам жена, която скърбеше по дъщеря си. Аз отрекох съществуването на загуба и раздяла, уверих я, че Бог е нейната радост, любов и спокойствие.

Жената много бързо възвърна равновесието си и помоли сина си да ме уведоми, че няма да се лекува повече, защото „се чувствала неприлично щастлива“.

Следователно, „тленният разум“ обича да се вкопчва за своите неволи и скърби.

Познавах една жена, която непрекъснато говореше за проблемите си и разбира се, все имаше такива.

Според едно старо схващане ако една жена не се безпокои за децата си, тя не е добра майка.

Днес знаем, че майчиният страх е причина за много болести и нещастни случаи при децата.

Страхът си представя живо болестите или ситуациите, от които се страхуваме и ако не бъдат неутрализирани, тези картини се материализират.

Щастлива е майката, която може да каже искрено, че оставя детето си в Божиите ръце и следователно разбира, че Бог го пази.

Ето един пример за това: една жена се събудила неочаквано посред нощ и имала чувството, че брат се намира в голяма опасност. Вместо да се отдаде на страховете си, тя започнала да си повтаря следните твърдения-истини: „Човекът е съвършена идея в божественото съзнание и се намира винаги там, където трябва да бъде. Следователно, брат ми е там, където трябва, и Бог го пази“.

На другия ден тя научила, че брат бил съвсем наблизо до мястото, където експлодирала мина, но се спасил като по чудо.

Така всеки от нас (с мислите си) може да пази другия и всеки човек трябва да знае, че това, което обича, „живее под покрива на Всевишния, обитава сянката на Всемогъщия“.

„Зло няма да ти се случи и язва няма да се приближи до твоето жилище“.

„Съвършената любов пропъжда страха — Който се бои, не е съвършен в любовта“, и „любовта е изпълнение на закона“

Няма по-велико постижение за човека от това да познава силата на думите си и да следва интуицията си. Чрез словото той задвижва невидими сили и може да възстанови тялото си или да преобрази делата си.

От всичко това се разбира, че е изключително важно да подбираме правилно думите си, а така също и твърденията, които искаме да изпратим в невидимия свят.

Трябва да помним, че Бог е първоизточникът на нашите блага, че всяка молба може да бъде удовлетворена и че този божествен първоизточник се задейства чрез изричането на дадени слова.