Аркадий Стругацки - Куца съдба

— Пак се изчерпах — рече тъжно той. — Та казвате, че Павор са го арестували? Знам. Точно тогава той беше при мен, там, където седите сега… И знаете ли какво искаше да ми каже, но не успя? Че след десет години мокреците ще завладеят планетата и ще ни смажат всичките. Вие как мислите?

— Едва ли — каза Голем. — Защо да ни смазват? Ние сами ще се смажем.

— А мокреците?

— Може би няма да позволят да се смажем… Трудно ми е да кажа.

— А може би ще ни помогнат? — рече Виктор с пиянска усмивка. — Та нали ние не умеем дори да се душим както трябва. Десет хиляди години се душим един друг и все не успяваме да се удушим… Слушайте, Голем, а защо ме лъгахте, че ги лекувате? Та те изобщо не са болни, всичките са здрави като нас двамата, само дето, кой знае защо, са жълти…

— Хм — промърмори Голем. — Откъде имате такива сведения? Не знаех това.

— Добре, добре, вече не можете да ме излъжете. Говорих със Зур… със Зу… Зурзмансор. Той ми разказа всичко: за секретния институт… за превръзките, с които са се омотали с цел запазване на… Знаете ли, Голем, тези там, вашите, си въобразяват, че могат да въртят на пръста си генерал Пферд колкото си искат. А всъщност просто временно са силните на деня. Ще ги схруска той заедно с превръзките и ръкавиците им, когато огладнее… Пфу, дявол да го вземе, колко съм пиян — всичко се върти пред очите ми…

Но малко хитруваше. Всъщност добре виждаше пред себе си тлъстото сивосинкаво лице и малките, необикновено внимателни очи.

— И Зурзмансор ви каза, че е здрав?

— Да — отвърна Виктор. — Всъщност не помня… По-скоро не го каза. Но то се вижда.

Голем почеса брадичката си в ръба на чашата.

— Жалко, че сте пиян — рече той. — А може би така е по-добре. Днес съм в настроение. Искате ли да ви разкажа всичко, за което се досещам и което мисля за мокреците?

— Давайте — съгласи се Виктор. — Само повече не ме лъжете.

— Очилатата болест — каза Голем — е много интересно нещо. Знаете ли кои я прихващат? — Той замълча. — Не, нищо няма да ви разказвам.

— Я стига — възрази Виктор. — Вие вече започнахте.

— Защото съм глупак, затова започнах — каза Голем. Той погледна Виктор, усмихна се и предложи: — По-добре питайте. Ако въпросите ви са глупави, с удоволствие ще ви отговарям… Хайде, започвайте, че може пак да се откажа.

Някой почука на вратата.

— Вървете по дяволите! — кресна Виктор. — Сега работя.

— Извинявайте, господин Банев — дочу се плахият глас на дежурния от рецепцията. — Вашата съпруга ви търси по телефона.

— Това е лъжа! Нямам никаква съпруга… Всъщност, извинявам се. Забравих. Добре, ей сега ще й се обадя, благодаря ви. — Той взе чашата, напълни я догоре, пъхна я в ръцете на Голем и каза: — Пийте и не мислете за нищо. Много бързо ще приключа.

Виктор включи телефона и набра номера на Лола. Тя му заговори много студено:

— Извинявай, че те безпокоя, но се каня да отивам при Ирма, няма ли да благоволиш и ти да дойдеш?

— Не — отвърна Виктор. — Няма да благоволя. Зает съм.

— Все пак тя ти е дъщеря! Нима си паднал чак толкова ниско…

— Зает съм! — изрева Виктор.

— Не те ли вълнува какво става с дъщеря ти?

— Престани да се правиш на глупачка — каза Виктор. — Нали искаше да се отървеш от Ирма? Е, отърва се. Какво искаш повече?

Лола се разплака.

— Престани — рече Виктор, намръщвайки се. — На Ирма й е добре там. По-добре, отколкото и в най-хубавия пансион. Иди и сама ще се убедиш.

— Груба, бездушна, егоистична свиня — заяви Лола и тръшна слушалката. Виктор изруга шепнешком, изключи пак телефона и се върна на масата.

— Я ми кажете, Голем, какво правите там с моите деца? Ако си подготвяте смяна, аз съм против.

— Каква смяна?

— Ами каква… Нали и аз това ви питам: каква?

— Доколкото ми е известно — каза Голем, — децата са много доволни.

— И още как… И без вас знам, че са доволни. Но какво правят там?

— А нима не ви казаха?

— Кой?

— Децата.

— А как биха могли да ми кажат, след като аз съм тук, а те са там?

— Строят нов свят — каза Голем.

— А… Да, това ми го казаха. Но това си е, така да се каже, философия… Защо ме лъжете пак, Голем? Какъв нов свят може да има зад бодливата тел? Нов свят под командването на генерал Пферд! Ами ако се заразят?

— От какво? — попита Голем.

— От очилатата болест естествено!

— За шести път ви повтарям, че генетичните болести не са заразни.

— За шести път, за шести път… — промърмори Виктор, изгубил нишката на разговора. — А какво представлява изобщо тази очилата болест? Какво боли от нея? Или може би това е тайна?