Аркадий Стругацки - Вълните усмиряват вятъра

И накрая няколко думи за истинската цел, с която публикувам тези мои спомени.

Всички вие, които сте ги прочели и познавате книгата „Пет биографии на века“, навярно вече сте се досетили, че целта ми е да опровергая сензационната хипотеза на П. Сорока и Е. Браун, че още докато е бил прогресор на Гиганда, Тойво Глумов е бил забелязан от людените и разпознат като себеподобен. Че още тогава той е бил превърнат в люден, преминал е на съответното равнище и бил изпратен при мен в „Комкон-2“ не толкова като таен наблюдател, а по-скоро като човек, който ще ни заблуждава и ще подклажда нашата омраза. И че в продължение на пет години той само с това се е занимавал — да създава напрегната обстановка в „Комкон“ и да ни насъсква срещу Странниците, като тълкува всяка погрешна стъпка, всеки пропуск, всяка небрежност на людените като следствие от дейността на ненавистната свръхцивилизация. Пет години той разигравал цялото ръководство на „Комкон-2“ и, разбира се, преди всичко своя шеф и покровител Максим Камерер. А когато все пак сме успели да разобличим людените, той разиграл пред доверчивия Биг Бъг последната трогателна сцена в комедията и излязъл от играта.

Предполагам, че всеки непредубеден читател, който не е чувал за теоретичните съждения на Сорока и Браун и вече се е запознал с моите мемоари, ще повдигне рамене и ще рече: „Ама че глупост, що за странна идея им е хрумнала, та тя противоречи на всичко, което току-що прочетох…“ Що се отнася до предубедения читател, до читателя, който досега е познавал Тойво Глумов само от „Петте биографии на века“, мога да му дам само един съвет: постарайте се да се отнесете безпристрастно към тези мемоари, няма нужда да подправяте с лютив сос въпроса за людените, който днес вече изглежда малко блудкав и безсолен.

Не ще и дума, в историята на Голямото откровение има много „бели петна“, но смея съвсем отговорно да твърдя, че Тойво Глумов няма никакво отношение към тези петна. И с цялата си отговорност заявявам, че всичките остроумни съждения на П. Сорока и Е. Браун са чисто и просто лекомислена глупост, поредният опит човек да се почеше зад лявото ухо с дясната ръка, като я провре изпод лявото коляно.

Що се отнася до „последната трогателна сцена в комедията“, само за едно нещо съжалявам, само за едно нещо се проклинам до ден днешен. Аз, старият дебелокож носорог, тогава не можах да разбера, не съумях да предусетя, че виждам Тойво Глумов за последен път.

СВЕРДЛОВСК

„ТОПОЛА II“. АП. 9716

ЗА М. КАМЕРЕР

Биг Бъг!

Днес при мен намина Логовенко. Разговорът продължи от 12:15 до 14:05 часа. Логовенко беше много убедителен. Оказа се, че всичко не е така просто, както си го представяхме. Например той твърди, че периодът на стационарното развитие на човечеството завършва и скоро ще настъпи епохата на биосоциалните и психосоциалните сътресения. Излиза, че главната задача на людените по отношение на човечеството е да стоят на стража (така да се каже, като „спасители в ръжта“). Днес на Земята и в Космоса живеят и играят 432 людени. На мен ми предлагат да стана четиристотин тридесет и третият, като за целта трябва да отида в Харков, в Института на чудаците, вдругиден, на 20 май към 10:00 часа.

Врагът на човешкия род ми нашепва, че само абсолютен идиот може да пропусне такава възможност. Лесно успявам да заглуша този шепот, защото, както добре знаете, никога не съм се стремял да имам влияние и не мога да търпя никакъв елит под каквато и да било форма. Няма да скрия, че последният разговор с вас ми направи силно впечатление и проникна много по-дълбоко в душата ми, отколкото би ми се искало. Ужасно неприятно е да се чувствуваш родоотстъпник. Не бих се колебал нито за миг в своя избор, но съм абсолютно сигурен, че веднага щом се превърна в люден, нищо (НИЩО!) човешко няма да остане у мен. Признайте си, че дълбоко в душата си и Вие мислите така.

Няма да отида в Харков. През тия дни сериозно обмислих всичко и няма да отида в Харков, първо, защото това би било предателство спрямо Ася. Второ, защото обичам майка си и дълбоко я уважавам. И, трето, защото обичам своите приятели и миналото си. Превръщането ми в люден ще означава моята смърт. Това ще е неимоверно по-лошо дори от смъртта, защото за тези, които ме обичат, аз ще си остана жив, но неузнаваемо противен. Надменен, самодоволен и самоуверен тип. А отгоре на това и, както изглежда, вечен.

Утре излитам след Ася за Пандора.

Сбогом. Желая Ви успех.