Аркадий Стругацки - Вълните усмиряват вятъра

Камерер: Не се пали. Няма трета възможност.

Глумов: Има трета възможност! Те как не се церемонят с нас!

Камерер: Това не е довод.

Глумов: Довод е! Те не са искали разрешение от Световния съвет! Толкова години тайно са превръщали хората в нечовеци! Та те правят опити с хора! И дори сега, когато ги разобличихме, идват да преговарят и си позволяват…

Камерер (прекъсва го): Това, което искаш да предложиш, може да бъде сторено или открито — и тогава човечеството ще стане свидетел на абсолютно отвратително насилие; или скришом, подличко, зад сърба на общественото мнение…

Глумов (прекъсва го): Това са само думи! Главното е, че човечеството не бива да бъде инкубатор на нечовеци и още по-малко полигон за техните проклети опити! Извинете, Биг Бъг, но вие сбъркахте. Не биваше да посвещавате в тази работа нито Комов, нито Горбовски. Вие сте ги поставили в глупаво положение. Това си е наша работа, на „Комкон-2“, и тя е напълно в нашата компетенция. Мисля, че все още не е късно. Нека сложим този грях на душата си.

Камерер: Слушай, откъде се взе тази твоя ксенофобия? Та това не са Странниците, нито пък прогресорите които ти така ненавиждаш…

Глумов: Имам чувството, че те са още по-лоши от прогресорите. Те са предатели. Те са паразити. Нещо като онези оси, които снасят яйцата си в гъсениците…

Пауза

Камерер: Говори, говори. Кажи всичко.

Глумов: Нищо няма да кажа повече. Безсмислено е. Пет години се занимавам с този случай под вашето ръководство и през всичките тези пет години се влача като сляпо кученце… Е, поне сега ми кажете: кога научихте истината? Кога разбрахте, че това не са Странниците? Преди шест месеца? Преди осем месеца?

Камерер: Преди по-малко от два месеца.

Глумов: Все едно… Преди няколко седмици. Разбирам, има ли сте някакви свои съображения, не сте искали да ме осведомите за всички подробности, но как сте могли да скриете от мен, че се е променил самият обект на разследване? Как сте могли да си позволите това — да ме накарате да се правя на палячо? Да дрънкам глупости пред Горбовски и Комов… Само като си спомня, тръпки ме побиват!

Камерер: А не можеш ли да допуснеш, че е имало някаква причина за това?

Глумов: Мога. Но от това не ми става по-леко. Не знам каква е тази причина и дори не мога да си я представя. Пък и така, като ви гледам, ми се струва, че не се каните да ми обясните каква е била тази причина! Не, Биг Бъг, стига ми толкова. Не съм годен да работя с вас. Освободете ме, защото аз така или иначе ще си отида.

Пауза

Камерер: Не можех да ти разкажа истината. Отначало не можех да ти разкажа истината, защото не знаех какво трябва да правим с нея. В скоби: и сега не зная какво трябва да правя с нея, но вече други имат грижата да вземат решения…

Глумов: Не бива да се оправдавате, Биг Бъг.

Камерер: Мълчи. Все едно няма да ме ядосаш. Много ли обичаш истината? Ами тогава сега ще я чуеш. Цялата.

Пауза

Камерер: После те изпратих в Института на чудаците и пак бях принуден да чакам…

Глумов (прекъсва го): Какво общо има…

Камерер (прекъсва го): Казах ти, млъкни! Не е лесно да казваш истината, Тойво. Не да говориш право куме в очите, както обичат да правят хората на млади години, а да я поднасяш ей на такъв като тебе… още зелен, самоуверен, всезнаещ, на който всичко му е ясно… Мълчи и слушай.

Пауза

Камерер: После получих отговор от института. И този отговор ме извади от равновесие. Смятах, че проявявам само обичайната професионална предвидливост, а се оказа… Слушай, ти сега нали прочете текста на фонограмата. Не забеляза ли нещо странно?

Глумов: В него всичко е странно…

Камерер: Хайде, давай, размърдай си мозъка. Прочети го още веднъж, само че внимателно, от самото начало, от шапката. Е-е?

Глумов: „Само за членовете на Президиума…“ Как да го разбирам?

Камерер: Е? Е?

Глумов: Дадохте ми да прочета строго поверителен документ от особена важност… Зищо?

Камерер (бавно и едва ли не подмилкващо се): Както забеляза, в този документ има празни мести. Та аз, значи, тая надежда, че някой ден, когато му дойде времето — ти ще решиш кога, — ще си спомниш с добро за мене и като на стар приятел ще ми помогнеш да запълня тези празноти.

Продължителна пауза

Камерер: Ето така изглежда цялата истина. Поне тази част от нея, която се отнася до тебе. Веднага щом научих, че в Института на чудаците се занимават с подбор на хора, тутакси нагласих работата така, че всички да отидете там един след друг под най-различни идиотски предлози. Взех тези мерки просто от елементарна предпазливост, разбираш ли? За да не оставя на противника и най-малкия шанс. За да бъда сигурен… Не, аз и така бях сигурен… За да знам абсолютно точно, че сред моите сътрудници има само хора…